Ужасяваща история за това как руснаците измъчват хора

Донецкият лекар Ихор Кирияненко е бил на 57 години, когато руснаците го залавят на пътя. Вързали го за метална маса, разпъвайки ръцете и краката му като на кръст. След това свързали жици към пръстите на ръцете и краката му, пускайки ток през гениталиите и ушите му.

Счупили му ребрата и пръстите, разрязали лицето му до кост и изтръгнали зъбите му с клещи. „Крясках, а те се смееха: „Не викай толкова силно — над нас има детска градина. Ще уплашиш децата““, съобщава „Громадске“.

След мъченията го завели у дома. Ихор стоял бос, с разбито лице, увит в найлонов плик. Руснаците търсели подслушвателни устройства, разбили антикварния му магазин, преобърнали мебелите и откраднали оборудването му. След това арестували съпругата му.

След това отново го върнали в стаята за измъчвания. В новогодишната нощ пазачите се напили. „Избиха всичките ми зъби. Изтръгнаха кучешките ми зъби с клещи. Чух изпукване и изгубих съзнание. Когато се свестих, ме ритаха, чупейки ребра и пръсти. Бяха пияни и не усещаха собствената си сила“, спомня си Ихор.

Върнали го обратно в килията, но пазачите отказали да го приемат — той бил целият в кръв. Страхували се, че ще умре. Извикали лекар. Той погледнал Ихор и казал: „Няма да умре през нощта, не се притеснявайте.“ Принудили Ихор да подпише декларация, че е паднал по стълбите. Докато подписвал, върху хартията капела кръв.

В килията воняло на мухъл; плъхове снуели между дупките в стените. Храната била смляна риба с кости и люспи. Пръстите на Ихор зараснали изкривени, без превръзки. В съда той свидетелствал за мъченията, но съдията отсъдил: „Не са установени доказателства за изтезания.“ Бил осъден на 12 години затвор.

В Макeевската колония той отказал седем пъти да вземе руски паспорт. По време на проверките винаги отговарял на украински: „Ихор Володимирович“. Заради това го биели.

На 15 август 2025 г. той най-накрая се завръща в Украйна. „Хората излязоха да ни посрещнат. Един възрастен мъж по бельо, с изкривени крака, развяваше флаг. Една баба започна да се кръсти. Хората се усмихваха и плачеха едновременно.“