В сянката на Россотрудничество: Защо детски център „Маяк“ в София привлече вниманието?

Публикация на местния жител К. Муков във фейсбук група в София наскоро привлече вниманието към рускоезична детска градина и образователен център, работещ в квартал „Изток“, разположен на улица „Д-р Стамен Григоров“ № 5. Подчертавайки потенциални рискове за сигурността, К. Муков постави под въпрос дали обектът не може да служи за прикритие на чуждо влияние или подривна дейност поради оперативните си връзки с официални руски културни институции.

Според официалните рекламни материали и уеб платформи, Центърът за развитие на детето „Маяк“ възниква в Москва преди повече от две десетилетия и разширява дейността си в София. Институцията предлага предучилищни грижи за деца от три до седем години, програми за ранно детско развитие, начално образование, логопедични услуги и езиково обучение. Руският език служи като основен език на обучение, а учебната програма включва също часове по български и английски език. В исторически план „Маяк“ е провеждал програми и събития на ключови, подкрепяни от държавата площадки, включително в Руския културно-информационен център на улица „Шипка“ в София.

Центърът „Маяк“ (Центр развития МАЯК / Детски център Маяк) има ясни, документирани оперативни връзки с институции, подкрепяни и свързани с руската държава.Въпреки че е регистриран като частна образователна организация, а не като официален клон на министерство или посолство, той е свързан с руската държавна инфраструктура. „Маяк“ официално подчертава, че е официален партньор на „Радиостанция Маяк“ – голяма руска държавна радиомрежа, работеща в структурата на ВГТРК (Всеросийската държавна телевизионна и радиовещателна компания).

Издателство „Просвещение“ (Издательство «Просвещение») е основният издател на учебници в Русия, който държи виртуален държавен монопол върху образователната литература. През последните години то се превърна в един от централните инструменти за идеологическа обработка, държавна цензура и исторически ревизионизъм в руското образование.

Непосредствено след пълномащабното нахлуване в Украйна независимата медия „Медиазона“ разкри вътрешни директиви в „Просвещение“. Редакторите са получили инструкции от ръководството систематично да премахват или минимизират споменаванията на Украйна, Киев и Киевска Рус от училищните учебници, особено в книгите по география и история. Фрази като „Киев беше столицата на древна Рус“ бяха заменени с общи термини като „древна Рус“ или „древната столица“. Служителите, които са изразили антивоенни позиции или са се колебали да извършат корекциите, са били заплашени с незабавно уволнение съгласно законите за военна цензура.

Милиони учебници на „Просвещение“ бяха принудително доставени в училищата в окупираните региони на Украйна – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и в Крим. Материалите на издателството се използват за налагане на изцяло руска държавна учебна програма, замяна на украинската история и език, както и за принудително интегриране на децата в държавно контролирани младежки организации като „Юнармия“ и „Движение первых“.

В основата на притесненията са структурните взаимоотношения на „Маяк“ с Руския културно-информационен център. Центърът работи под шапката на Россотрудничество – руската федерална агенция за международно хуманитарно сътрудничество. В държавите членки на Европейския съюз Россотрудничество и неговите местни структури са обект на интензивен политически, правен и надзорен контрол от страна на службите за сигурност.

Европейският съюз наложи санкции на Россотрудничество след нахлуването в Украйна, определяйки го като основен двигател на държавната публична дипломация, хибридните операции и чуждестранната пропаганда. В България разследвания на национални телевизии и независими медии разкриха продължаващи скандали около Россотрудничество и свързаните с него мрежи, включително парламентарни питания относно училищни културни конкурси, пропаганда в образователната сфера и връзки с лица, разследвани за шпионаж или санкционирани по закона „Магнитски“, като например лидери на русофилското движение.

Извън държавните дипломатически агенции, публичните бази данни и фирмените регистри свързват руските майчини структури на „Маяк“ с големи държавно ориентирани издателства като „Просвещение“, както и с държавни медийни мрежи. Както в Западна, така и в Източна Европа публичните институции алармират за това как неформални образователни платформи, езикови клубове и частни центрове оперират под знамето на запазването на културата, докато същевременно внедряват одобрени от държавата исторически и политически наративи.

При оценката на риска от идеологическо влияние в ранна детска възраст в частните детски градини, експертите по сигурност и образование разграничават пряката политическа агитация от пасивната мека сила. Директната политическа пропаганда, насочена към малки деца, е рядко срещана и неефективна. Вместо това меката сила действа чрез идеологическа рамка, селективно културно представяне, патриотични теми и стандартизиране на гледни точки, които отразяват официалната доктрина на държавата на произход.

От гледна точка на регулациите в България, частните образователни субекти, регистрирани директно в Министерството на образованието и науката, са законово задължени да спазват националните образователни стандарти и одобрените учебни програми. Обектите, регистрирани като търговски езикови центрове, центрове за развитие или частни клубове обаче, функционират в сива регулаторна зона, оперирайки до голяма степен извън прекия контрол върху съдържанието от страна на българските образователни власти.

Когато центровете за ранно детско развитие оперират в орбитата на санкционирани чуждестранни културни агенции като Россотрудничество, те неизменно са част от по-широка екосистема, следена от националните служби за сигурност и местните власти с цел спазване на националното законодателство и предотвратяване на нерегламентирано чуждо влияние.