Кой да говори с Путин? Европа в търсене на медиатор за мира в Украйна
Европейските лидери обмислят кой би могъл да води преговори с руския президент Владимир Путин за бъдещето на Украйна, но Кремъл вече лансира своя предпочитан кандидат: бившия германски канцлер Герхард Шрьодер — дългогодишен съюзник на Путин, чиито връзки с Москва го превърнаха в спорна фигура в Германия.
Дебатът се води в момент, когато американският президент Доналд Тръмп стремително търси директен контакт с Путин, пораждайки опасения в европейските столици, че Вашингтон и Москва могат да оформят мирно споразумение, оставяйки европейските съюзници на Украйна в периферията.
Специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф пътува до Русия тази седмица, за да обсъди възможна тристранна среща на върха с участието на Тръмп, украинския президент Володимир Зеленски и Путин в опит да се постигне напредък към прекратяване на огъня. Предложението засили натиска върху Европа да създаде свой собствен канал за връзка с Кремъл.
„Президентът Путин не зачита Европейския съюз като авторитет“, заяви във вторник чешкият президент Петър Павел в интервю за репортерската мрежа Axel Springer Global Reporters’ Network.
Павел аргументира, че европейските лидери трябва да изберат „лице или група от хора, които да говорят от името на Европа“,ри дори да не представляват официално ЕС или НАТО.
Предизвикателството е да се намери някой, който да притежава достатъчно политическа тежест, за да повлияе на преговорите, без да прави компромис с позицията на Европа или интересите на Украйна.
„Колкото и да е неприятно за преглъщане, смятам, че някакъв канал за връзка с Путин би бил нещо полезно“, каза пред Politico Дейвид Лидингтън, старши сътрудник в Кралския обединен институт за изследвания в областта на отбраната (RUSI) в Лондон.
Той посочи, че такъв канал може да постигне малко в краткосрочен план, но би могъл да се окаже полезен, ако се появи възможност за съществени преговори.
Стуб се очертава като потенциален кандидат
Стуб привлече вниманието поради близките си отношения с Тръмп и опита на Финландия в отношенията с Русия. Двете страни споделят граница от приблизително 1300 километра.
„Стуб представлява интерес заради финландските познания и традиционния диалог с Русия“, заяви пред Politico европейски дипломат, посочвайки разбирането на Финландия за предизвикателствата в сферата на сигурността при отношенията с Москва.
Друг дипломат описа Стуб като единствената фигура, демонстрирала високо политическо лидерство по въпроса досега, като загатна, че той би могъл да представлява Европа на бъдеща мирна среща на върха.
Стуб се присъедини към Зеленски и Уиткоф в Осло на 20 октомври за разговори преди пътуването на американския пратеник до Русия. Бьорн Зайберт, висш съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, също присъства на срещата.
Дипломатите са на различно мнение относно това дали Европа трябва да назначи един-единствен национален лидер, или да разчита на собствените си институции. Някои твърдят, че ЕС трябва да бъде представляван пряко, вместо преговорите да се оставят на по-малка група от влиятелни държави като Германия, Франция и Обединеното кралство.
„Не можем да се появим с двама или трима души, които говорят от името на ЕС“, заяви дипломат пред Politico, изтъквайки, че изборът трябва да се основава на ефективността, а не на институционални съперничества.
Призиви към Коща да отвори канал към Путин
Някои европейски лидери са повдигнали въпроса за възможността Коща да започне директни разговори с Путин.
Според дипломат, цитиран от Politico, на срещата на върха в Брюксел миналата седмица лидерите са попитали Коща дали той трябва да разговаря с руския президент. Съобщава се, че за момента Коща е отказал.
Дипломатът аргументира, че отказът да се установи директна комуникация с Москва крие риск от отслабване на позицията на Европа в преговорите.
Преди това Коща е отварял канал към Кремъл чрез своя кабинет. Фон дер Лайен и ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас също са потенциални представители, въпреки че някои дипломати се съмняват дали те биха могли да действат като посредници с оглед на силната им подкрепа за Украйна.
Бившият министър от кабинета на Обединеното кралство Дейвид Лидингтън заявява, че поддържането на канал към Путин може да се окаже полезно, дори и да не доведе до незабавен пробив.
Европейската комисия заяви, че ЕС вече участва в подготовката за евентуални мирни преговори. Говорителят на Комисията Паула Пиньо съобщи, че дискусиите в Осло са проучили възможността за преговори с участието на Украйна и Русия на една маса, като сред обсъжданите теми са били териториите, сигурността и следвоенният просперитет на Украйна.
Путин предлага Шрьодер за медиатор
През май Путин заяви, че „лично“ би предпочел Шрьодер, който бе канцлер на Германия от 1998 г. до 2005 г., да помогне за възобновяването на диалога между Русия и Европа.
Предложението бе посрещнато със скептицизъм в Берлин. Източници от германското правителство заявиха пред АФП, че длъжностните лица са „взели под внимание“ коментарите на Путин, но ги разглеждат като част от „поредица от фалшиви предложения“ от страна на Москва.
Шрьодер остана близък с Путин след напускането на поста си и заемаше ръководни позиции, свързани с руските енергийни интереси, включително роли около газопроводите „Северен поток“ и руската петролна компания „Роснефт“.
Той се отказа от поста си в борда на „Роснефт“ през 2022 г., но никога не е осъждал публично пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Евентуалното му назначение раздели Германската социалдемократическа партия (ГСДП), към която принадлежи Шрьодер.
Михаел Рот, бивш депутат от ГСДП и оглавявал комисията по външни работи в Бундестага, заяви пред Tagesspiegel, че един посредник „не може да бъде авер на Путин“.
Всеки кандидат трябва първо да бъде приемлив за Украйна, заяви Рот. „Нито Москва, нито ние можем да решенияваме това вместо Киев.“
Други политици от ГСДП са по-отворени към предложението. Говорителят по външните работи на партията в парламента Адис Ахметович каза пред Der Spiegel, че то трябва да бъде „внимателно обмислено“ с европейските партньори.
Калас: Русия не трябва да избира преговарящия от ЕС
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви на 11 май, че Русия не трябва да влияе върху избора на преговарящ от страна на ЕС.
„Ако дадем правото на Русия да назначава преговарящ от наше име, това не би било много разумно“, каза тя.
Калас определи Шрьодер като „лобист от високо ниво за руски държавни компании“ и аргументира, че Путин иска някой, който практически ще „седи и от двете страни на масата“.