Кремъл, осъзнавайки колко критично е положението му, активизира действията на…

Кремъл, осъзнавайки колко критично е положението му, активизира действията на своите „опозиционери“. Интервюто на Яшин, статията на Андрей Мелниченко за „The Economist“ и подобни ходове са координирани действия, насочени единствено към това да убедят Европа и целия западен свят, че поражението на Русия е опасно.
Основният аргумент залага на най-големия страх на Запада: че ако Русия загуби, тя ще се разпадне на десетки републики, ръководени от престъпни банди с достъп до ядрени оръжия. А главното послание е буквален призив да се окаже натиск не върху агресора, а върху жертвата: „Трябва да се окаже натиск върху Украйна, за да спре да атакува Русия и да седне на масата за преговори.“
И най-големият проблем във всичко това е увлечението на западните медии по Русия. Дали от наивност, подкупност или просто от некомпетентност, много големи медии представят руския милиардер Мелниченко и руските „опозиционери“ така, сякаш те наистина се противопоставят на Кремъл.
Но е достатъчно да се впрегне малко здрав разум — и всичко си идва на мястото. Самият Запад обяви, че Русия е тоталитарна държава. Западът отдавна приравни Путин с Ким Чен Ун. Тогава защо изведнъж се вярва, че в една такава система може да се появи и да действа свободно истинска опозиция?
На този фон фигури като Яшин или Кара-Мурза изглеждат невероятно не на място. Хора, които се противопоставяха на Кремъл, лежаха тихо и кротко в руския затвор, без никакви следи от изтезания и дори без да отслабнат, а след това бяха удобно разменени и внимателно транспортирани на Запад — за да прокарват същите тези наративи на Путин, но вече от европейски трибуни. В момента обаче нещата в Русия са толкова зле, че се налага да избършат праха от всичките си „резерви“ и да вкарат в действие „опозиционерите“ в една координирана информационна операция. Защото всеки в Кремъл разбира: ако войната не бъде спряна незабавно, империята ще рухне.
Изводът е прост. Няма такова нещо като „добра Русия“. Има само една единствена имперска машина, която в моменти на слабост просто сменя инструментите си: ако не е успяла да сплаши с ракети, ще се опита да сплаши с „разпад“ и „ядрен хаос“ през устата на системните си „опозиционери“.