Може ли горивната криза в Русия да пречупи гръбнака на руската военна икономи…

Може ли горивната криза в Русия да пречупи гръбнака на руската военна икономика? Тя вече еволюира от проблем в системна уязвимост. Ударите по петролните рафинерии поставиха под риск вътрешната инфраструктура, която е от съществено значение за ежедневното функциониране на руската държава.
Символична и практическа повратна точка беше ударът по Омската рафинерия — най-голямата рафинерия в Русия и един от ключовите ѝ производители на бензин и дизел. След атаката рафинерията спря преработката. Московската рафинерия в Капотня, най-големият доставчик на гориво за столичния регион, едва ли ще възобнови работа преди края на годината след ударите през юни.
Оценките за мащаба на щетите варират, но сочат към една и съща тенденция: Украйна вече не просто извършва изолирани удари по отделни цели, а създава кумулативен ефект, при който капацитетът на Русия за ремонти започва да изостава от темпото на нанасяне на щетите.
Най-уязвимата точка в тази криза е селскостопанският сектор. Жътвата съвпадна с пиковото лятно търсене на гориво, което превърна дизела в критичен ресурс. Кампанията по прибиране на реколтата в Русия в началото на юли изоставаше с една до две седмици от миналогодишното темпо, като сред причините се посочват метеорологичните условия и проблемите с доставките на гориво. Културите се прибират със закъснение, качеството на зърното се влошава, а логистичните разходи растат.
Както се очакваше, големите агрохолдинги — които разполагат със запаси, дългосрочни договори, достъп до пазара на едро и административни канали — се справят по-добре. За разлика от тях, малките и средните фермери е по-вероятно да фалират.
Руските власти продължават до голяма степен да отричат проблема, но на практика преминават към кризисно управление на дефицита. Първият набор от мерки включва забрана за износ на дизел и начало на внос на горива. За страна, свикнала да се представя за енергийна суперсила, самата необходимост от внос на петролни продукти е унизителна.
Вторият набор от мерки е занижаването на стандартите. Руското правителство разреши използването на бензин Евро-3 до края на 2026 г., а парламентът прие данъчни промени, които позволяват използването на компоненти с по-ниско качество за смесване на директно дестилиран бензин, отлагат част от модернизацията на рафинериите и предвиждат субсидии за внос на горива.
Третият набор от мерки е административното нормиране (рациониране). През юни повечето руски региони въведоха някаква форма на ограничения върху продажбите на бензин или дизел: лимити за обем, несигурна наличност на гориво, колонки с надпис „не работи“, опашки и периодични прекъсвания по бензиностанциите.
В средносрочен план най-тежките последици могат да се появят не само при реколтата от 2026 г., но и в следващия селскостопански цикъл — предимно по време на сеитбената кампания през 2027 г. Горивната криза едва сега започва, но най-интересният период тепърва предстои: сезонните пикове в търсенето през август и септември.
Бъдещето на руската военна икономика ще зависи най-вече от баланса между темпото на украинските удари, ефективността на руската противовъздушна отбрана и способността на ремонтните екипи да възстановяват работата на рафинериите. Ако този баланс продължи да се измества в ущърб на Русия, горивната криза може да създаде условия, при които руските власти биха поискали да сложат край на войната.