„На 11 септември 1944г., в Стражица, партизани заравят жив отец Рафаил в яма…

„На 11 септември 1944г., в Стражица, партизани заравят жив отец Рафаил в яма за умрели животни.
Отец Рафаил Раев е енорийски свещеник и основател на православно християнско братство в Стражица. Той е председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. и с лични средства издава периодичното просветно списание „Православен свят”. Родолюбивата му християнска дейност предизвиква ненавист у комунистите, които презрително казват за него, че е противник на всичко прогресивно – на всичко свързано с атеистичните представи за света. Според тях след 9 септември 1944 г. този „народен изедник… е получил заслужената си присъда – смърт!”
В действителност отец Рафаил е убит по особено жесток начин без произнесена присъда, без да му е повдигнато дори фиктивно обвинение и без да има съдебен процес. Когато на 11 септември 1944 г. той се прибира след вечерната служба от храма към дома си в Стражица, партизаните го спират, отвличат го под заплаха с оръжие и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец, когото решават да ограбят. Тримата са пребити, завързват ръцете им с бодлива тел зад гърба и са откарани в местността Бреговица в Анин дол до Стражица. Там от камионетката ги изхвърлят в яма, в която са заравяни труповете на умрели болни животни край селото. Когато ги хвърлят в ямата, един от убийците ги наръгва многократно с остро шило в гърбовете, за да не се опитат да избягат, и след това са заровени живи в животинската яма. След тях по този жесток начин на същото място са заровени живи още хора от Стражица, чиято вина, както и на отец Рафаил, е, че са от кръга на местната интелигенция.
Чак след много години при изкопни работи в Анин дол булдозери изкопават осемнадесет човешки черепа и кости, които по-късно са заровени на друго място. А за да бъдат оправдани извършените убийства, повече от шест месеца след екзекуцията на жертвите посмъртно са издадени смъртни присъди. С Присъда N 2 от 2.03.1945 г. на Горнооряховския състав на Плевенския народен съд отец Рафаил Раев и още 23 души, които вече не са сред живите, са осъдени на смърт задочно………“
Цитатът е откъс от статия на Емил Врежаков