На много комунисти им е неудобно да забравят, а може би е не знаят, че Съветс…

На много комунисти им е неудобно да забравят, а може би е не знаят, че Съветския съюз и Нацистка Германия са били съюзници, водели са общи военни маршове и са воювали заедно!

Пактът „Хитлер – Сталин“: Сделката, която разчисти пътя към войната

Преди осемдесет и седем години на днешния ден Нацистка Германия и Съветският съюз подписват споразумение, което разчиства пътя за Втората световна война. Въпреки това Пактът „Хитлер – Сталин“ все още заема изненадващо малко място в колективната памет на Европа. Той остава ярък символ на разрушителната сила на тоталитарното управление и носи важен урок за настоящето: въпреки идеологическите си различия, тоталитарните режими са склонни да сътрудничат помежду си срещу свободните общества и суверенните държави.

На 23 август 1939 г. Йоахим фон Рибентроп, външният министър на Хитлер, и Вячеслав Молотов, неговият съветски колега, подписват пакт за неагресия в Москва под бдителния поглед на Сталин. Неговият неутрален официален език прикрива таен протокол, разпределящ голяма част от Централна и Източна Европа на германска и съветска сфера на влияние. За Полша това се равнява на четвърто поделба.

Пактът разчиства пътя за нахлуването на Хитлер в Полша от запад на 1 септември. На 17 септември Съветският съюз нахлува от изток. Това не е просто споразумение за неутралитет, както руската пропаганда все още обича да твърди, а политическата рамка за унищожаването и окупацията на една суверенна държава.

Германско-съветското сътрудничество продължава до момента, в който Хитлер се обръща срещу Сталин на 22 юни 1941 г. Съветското зърно, петрол и метали помагат на Германия да издържи на британската блокада и да поддържа ранните си военни кампании; доставките продължават почти до самото нахлуване в Съветския съюз. В замяна Германия доставя машини, промишлени технологии и военно оборудване.

Отношенията надхвърлят дипломацията и търговията. Служители на сигурността от Германия и СССР се срещат, за да обсъждат размяна на пленници, преселване на население и потушаване на полската съпротива. На 22 септември 1939 г. германски и съветски командири се появяват заедно на военна церемония в Брест-Литовск. Кадрите, придружаващи тази публикация, предлагат ярък образ на това партньорство: Вермахтът и Червената армия, застанали рамо до рамо след поражението на Полша.

Партньорството изисква и някои внезапни корекции на историческата истина. „Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише по-късно Джордж Оруел. Баварски учител според сведенията е уловил абсурда на новата германска линия: „Сега човек трябва да бъде доста внимателен в училище. Изведнъж прочиташ нещо на глас от книгата на Хитлер Mein Kampf и след това се озоваваш в Дахау за злепоставяне на настоящето правителство.“

След като Германия нахлува в Съветския съюз, Москва извършва собствен обратен ред. Позоваванията на предишното сътрудничество изчезват от съветските книги, вестници и енциклопедии. Съветските власти отричат съществуването на тайния протокол чак до 1989 г.

Пактът все още заема странно скромно място в историческата памет на Западна Европа, особено в Германия. Германското възпоменание правомерно се фокусира върху отговорността за националсоциализма и Холокоста. No това понякога подхранва подозрението, че отделянето на по-голямо внимание на съветските престъпления и германско-съветското сътрудничество би могло да омаловажи тази отговорност. Това не е така. Опитът на Централна и Източна Европа не може да бъде разбран без да се вземат предвид и двете.

През 2009 г. Европейският парламент определя 23 август за Европейски ден на възпоменание за жертвите на сталинизма и нацизма. Това беше важна стъпка. Но пактът и неговите последици все още трябва да залегнат по-здраво в колективната памет на Европа.