Как Полша използва България в сделката си за Миг-ове срещу дронове с Украйна?!

От гледна точка на Варшава, официалното искане за предложения, изпратено от София, е ясен сигнал за готовността ѝ да придобие самолета. Полша няма интерес да скрие този факт, разглеждайки го като доказателство за реалната пазарна стойност на оборудването си.

Полша декларира готовността си да подкрепи и прехвърли самолета, при условие че купувачът или външни съюзници покрият оперативните разходи.

Разкриването на българското искане от полския министър на отбраната имаше двойна PR цел. То демонстрира, че полските МиГ-29 не са „безнадеждно оборудване“ (както украинската страна понякога се опитваше да ги представи в международни дебати), тъй като друга страна от НАТО ги смяташе за способни да защитават собственото ѝ небе.
За да придобие България уникални компоненти (напр. двигатели РД-33, силови агрегати, компоненти на авиониката), тя трябва физически да придобие цели полски самолети като „донори“.

Прехвърлянето на цели самолети от полски хангари в български упълномощи полския министър да говори за „закупуване на съществуващи МиГ-ове“. Българският министър Димитър Стоянов, от своя страна, под натиск от опозицията, трябваше да уточни, че тези самолети ще бъдат ползвани само за резервни части.

„Не е дипломатическа грешка, а отличен PR“

От гледна точка на Полша това не е дипломатическа грешка. Полското Министерство на националната отбрана описа техническия и бизнес характер на искането (България иска да закупи физическия самолет), докато българското Министерство на отбраната описа политическата цел на покупката (самолетът ще бъде разглобен за части, за да се избегне дразнене на опозицията).

Варшава се отнесе към София като към стандартен, рационален бизнес партньор на НАТО, подценявайки степента, до която вътрешният дебат в България е чувствителен към всякакви покупки, включващи постсъветски технологии.

Разглеждайки въпроса без никакво дипломатическо объркване – да, полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, в известен смисъл, „разкри“ и политически нанесе удар на българския си колега. Полската страна се отнесе към техническото, неофициално искане за предложения от София като отличен PR материал и разменна монета в съвсем различна политическа игра.

Варшава разкри въпроса публично, без да вземе предвид (или умишлено игнорирайки) колко чувствителна е тази тема в българската политика.
Българското Министерство на отбраната изпрати само заявка за проучване – и не само до Полша, но и до Унгария. Полската страна веднага го направи публично достояние, принуждавайки София незабавно да премине в режим на управление на кризата с имиджа.

Един от начините да се погледне на това е просто да се приеме много прозрачна информационна политика, ръководена от собствените прагматични интереси за сигурност и динамиката на преговорите с Украйна. В отбранителната дипломация страните рядко дават приоритет на имиджа на своите партньори пред собствените си стратегически цели.

Вместо умишлено „разобличаване“, това беше доста трудна дипломатическа игра, в която Варшава даде приоритет на два ключови аспекта:

Полша търсеше силен аргумент в преговорите с Украйна относно размяната на оборудване (формулата „МиГ за дронове“). Публикуването на информацията, че друга страна от НАТО се интересува от полски изтребители, имаше за цел да демонстрира, че тези самолети все още имат реална оперативна стойност.

За Варшава това беше ключов елемент в защитата на собствената ѝ преговорна позиция, дори и да имаше обратен ефект върху вътрешния дебат в София.
Полската страна действаше решително и прагматично, като даде приоритет на укрепването на преговорната си позиция по оста Варшава-Киев.

От дипломатическа гледна точка това може да се разглежда като липса на по-задълбочен анализ на чувствителността на българската политическа сцена, но от гледна точка на чистия национален интерес, това беше действие, насочено към постигане на конкретна цел в източната ѝ политика.

Украинската страна реагира на тези съобщения със значителна загриженост, което в крайна сметка я принуди да оттегли предишните си строги условия и да се върне към преговори с Полша. Дипломатическата маневра на Варшава даде желания резултат. Киев осъзна, че е загубил позицията си на единствен участник в търга за полски изтребители.

Преди това украинците използваха строга тактика на преговори. Те критикуваха техническото състояние на полските самолети и поставиха допълнителни искания, например очаквайки Полша да финансира скъпия им ремонт преди предаването им. Когато полското Министерство на националната отбрана разкри офертата от София, тонът на украинските коментари се промени драстично.

Украински експерти от Defense Express отбелязаха, че влизането на България в играта представлява „сериозен риск“ за Киев. Разбираше се, че ресурсите на употребяваните F-16, Gripen и MiG-ове в Европа са ограничени и двете страни започнаха да се конкурират за един и същ пул от оборудване.

Въвеждането на алтернативен купувач на пазара за полско постсъветско оборудване радикално промени баланса на силите в преговорите. Варшава ефективно неутрализира аргументите на Киев за ниската стойност на машините, което принуди украинската страна бързо да подаде оферта.
„Най-много обаче се страхувам от дългосрочната ерозия на доверието. В бъдеще, когато Варшава се нуждае от дискретна, задкулисна подкрепа от София или други по-малки страни от НАТО, нашите партньори може да си спомнят, че за наши собствени краткосрочни ползи можем безскрупулно да правим поверителните разговори публични“, коментира Dorota Roman от Gazeta Wyborcza.

Mediapool