Това е много странна война, вероятно една от най-странните, които съм изучава…

Това е много странна война, вероятно една от най-странните, които съм изучавал или виждал.
Мога да назова на ум около 20 крещящи странности – както за Украйна, така и за Русия – които не се поддават на никакво адекватно обяснение.
Повечето от тези странности ще дочакат края на войната, но сега ще озвуча една – за Русия.
Броят на жертвите на Русия наближава половин милион и може би, докато четете тези редове, той вече е достигнал или дори е надминал това число.
Загубите понякога могат да бъдат оправдани, ако носят дивиденти, но това не е така с днешна Русия и войната, която тя води.
Абсолютно не разбирам защо, след неуспешната атака срещу Киев, руското ръководство решава, година след година, да унищожава армията си срещу най-защитените и укрепени граници на Украйна.
Историята рядко, ако изобщо някога, е виждала нещо подобно: гигантска армия, е насочена и методично, година след година, е блъскана в стена като успехите и са оскъдни.
Някои биха могли да възразят, че украинците също са предприели фронтална атака срещу най-укрепените позиции през 2023 г.
Вярно е, но след това украинците, като са се опарили, са си взели поука. Последва Курската операция (тоест промяна на посоката), роботизацията и търсенето на нови военни решения.
А преди това имаше Харковски блицкриг, отбраната на Киев, освобождението на Херсон чрез разрушаване на мостове ,изолация и много други.
Има странности около Украйна и в други области, но със сигурност не в оперативното изкуство. Тук те демонстрираха това, което всяка котка знае: веднъж пъхнеш ли си лапата в огъня, няма да го направиш отново. Но още по-странно изглежда защо армията на Русия е съгласна с това.
Добре, редниците – те са измъчвани и сплашвани – но какво да кажем за младшите и средните офицери?
Те не задават въпроси – елементарни, основни въпроси – че с фронт и театър на военните действия с дължина над 3000 километра и направления, които са или слабо защитени, или уязвими, избирането, отново и отново, година след година, на бойните действия и направлението, които са най-добре защитени от украинска страна , е, меко казано, умишлена стратегия за унищожаване на собствената армия.
Украинците бавно се отдръпваха през всичките тези години, методично създавайки нови линии, докато унищожават и смазват руската армия.
Гледайки тези половин милион мъртви, се прокрадва мисълта , за която пишат някои зетници: че това не е война, а жертва.
Наистина е трудно да се нарече война в истинския смисъл – защото това, което Русия прави, не се прави така, дори когато си съветски гражданин и не знаеш как да се биеш.
В края на краищата, ако някой вземе шпага и започне да се намушква с нея, пронизвайки ръцете и краката си, няма да кажете: „Ами, той просто не умее да фехтува“! Руснаци, разбирате ли това……
Има много лирични отклонения за това, още повече умни аргументи и опити за рационални обяснения, но всичко е безсмислено.
Кремъл са стотици хора, ако говорим за висшето ръководство, и хиляди обслужващи ги , Генералният щаб и висшите и младшите офицери – десетки хиляди.
И никой ли не е помислял, че не можеш просто да съсипваш армията и да изгаряш стотици хиляди хора челно, точно срещу вражеските укрепления?
Единственият случай, който сме виждали, в който някой се опита да избяга от тази месомелачка за жертвоприношения, е Пригожин и неговата група „Вагнер“.
Знаем как завърши всичко, но не е ясно защо другите са съгласни с това.
И тук не става въпрос за човечност, а по-скоро за банален утилитаризъм – имате нужда от армия, икономика и технологии – особено ако имате амбиции.
А Русия има.
Но Русия се втурва с пълна пара напред към бездната без никакви признаци на спиране. Добре, ръководството е идиотско, но защо всички останали са съгласни с това?
Историята познава много войни – успешни и неуспешни, оправдани и не чак толкова, дълги и кървави, бързи и кратки – но войната, която Кремъл води днес, не е просто глупава, безсмислена и кървава, тя е и невероятно странна.