И така, лидерите на Г-7 се споразумяха да затегнат санкциите върху руския изн…

И така, лидерите на Г-7 се споразумяха да затегнат санкциите върху руския износ на петрол и газ.

Русия навлиза в горивна криза – и най-лошото тепърва предстои.
Когато Съединените щати и Израел влязоха във война с Иран, а Техеран отговори със затваряне на Ормузкия проток, изглеждаше, че късметът се е усмихнал на Кремъл.
Но целенасочените удари на Киев по големи руски рафинерии, претоварни пунктове, експортни терминали и бази значително охладиха оптимизма на Кремъл.
През май 2026 г. поредица от атаки с дронове спря работата на Сизранската рафинерия на „Роснефт“ – шестото голямо предприятие, изведено от строя само в рамките на един месец. Нападенията принудиха почти всички големи рафинерии в Централна Русия да спрат или да намалят производството. Общият капацитет на засегнатите съоръжения надхвърля 83 милиона тона годишно – около една четвърт от общия рафиниращ капацитет на Русия. Тези заводи осигуряваха повече от 30% от производството на бензин и около 25% от това на дизел.
През есента на 2025 г. ситуацията беше още по-лоша: към 28 септември 38% от първичния рафиниращ капацитет на Русия – около 338 000 тона на ден – не функционираше, което е най-високата цифра в историята. Бързите ремонти са невъзможни, тъй като санкциите лишиха Русия от достъп до западно оборудване.
Последствията вече се отразяват в официалните прогнози: Международната агенция по енергетика (МАЕ) понижи оценката си за руското рафиниране през второто тримесечие на 2026 г. до едва 4,8 милиона барела на ден. Индустрията бавно върви надолу.
Русия вече работи в режим на дефицит. В окупирания Севастопол от 22 май е въведен лимит от 20 литра на клиент; от 31 май продажбите на А-95 бяха прехвърлени на купони за гориво с предимство за обществения транспорт, а пълненето на туби беше забранено.
Проблемът се разпространи отвъд окупирания полуостров: недостигът засегна около 25 региона – от временно окупираните части на Луганска и Донецка област до Далечния изток, Източен Сибир, Поволжието и Северен Кавказ. Според „Росстат“ между декември 2025 г. и юни 2026 г. цените на бензина са се повишили с 5,6%, докато цените на дизела са нараснали с 4,8%.
За да задоволи вътрешния пазар, Москва съкращава износа на суров петрол: доставките от западните пристанища през юни спадат до около 1,7 милиона барела на ден в сравнение с 2,5 милиона през май.
В същото време руските власти се опитват да отрекат всичко. Губернаторите настояват, че няма дефицит, докато бензиностанциите в Москва и Северна Русия вече започнаха да ограничават продажбите на гориво, за да избегнат паническо изкупуване.
Пазарът на горива се регулира ръчно: в сила е забрана за износ на бензин от 1 април, за износ на авиационно гориво от 1 юни и за износ на керосин до 30 ноември 2026 г.; дизелът е следващият; освен това от началото на май производството на горива е под строг държавен контрол – Министерството на енергетиката издава задължителни директиви до 11 компании относно обемите и разпределението.
Нещата вероятно ще се влошат.
Пиковото търсене на бензин и дизел традиционно настъпва през август и септември – периода на активна селскостопанска работа. Въпреки това прекъсванията в доставките и рязкото покачване на цените вече се усещат, докато пазарът тепърва навлиза в кризисната фаза. Бързото увеличаване на предлагането е невъзможно.
Освен това това лято е и необичайно зависимо от автомобилния транспорт: трудностите при пътуване до Европа и нестабилността в Близкия изток подтикнаха повече руснаци да почиват в страната. В същото време прекъсванията във въздушния транспорт, причинени от атаки с дронове, пренасочват още по-голямо търсене към автомобилния транспорт.
За да бъдем честни, все още няма колапс от мащаба на 90-те години. Ако на една бензиностанция свърши определен вид гориво, друга наблизо може все още да го има, макар и на по-висока цена. Важна е траекторията: ударите от 2026 г. са значими, защото все повече изчерпват способността на руската петролна система да се адаптира под натиск.
Москва има и друг проблем.
На 14 юни посредници обявиха меморандум, който се очаква да бъде подписан на 19 юни и който официално ще сложи край на войната между САЩ и Иран в рамките на 60 дни.
Мирът в Иран работи срещу Русия. Той елиминира неочакваните приходи от високите цени, които режимът използваше, за да компенсира последствията: повторното отваряне на Ормузкия проток ще понижи глобалните цени и ще заличи потенциален бонус от 40 милиарда долара.