„Създадохме чудовище“

„Създадохме чудовище“
Безотговорното поведение на Иран през последните 24 часа, включително заплахата му да атакува Израел, ако Израел нанесе удари по Бейрут, е пряка последица от начина, по който завърши последната война.
Сега Техеран се чувства много по-уверен в позицията си, вярвайки, че успешно е устоял на военния натиск от страна на двете най-мощни армии в света (според неговите виждания): тези на Съединените щати и Израел.
Това не е временен пик в риториката. То е част от по-широка и по-опасна тенденция. Иран все повече вижда себе си като покровител и защитник на своите регионални проксита, разпростирайки нещо, което на практика представлява неформален чадър за сигурност над групировки като „Хизбула“ и други членове на така наречената „Ос на съпротивата“. Заплахата срещу Израел заради Бейрут отразява това нарастващо чувство за собственост и отговорност към неговите партньори в целия регион.
По-важното е, че това е поредното доказателство за дълбока промяна в процеса на вземане на решения в Иран след смъртта на върховния лидер Али Хаменей. В продължение на десетилетия Хаменей беше фундаментално предпазлив, когато ставаше дума за пряко използване на иранската военна мощ, особено когато съществуваше риск от конфронтация със Съединените щати. Това сдържане изглежда отслабва.
Навлизаме в нова ера, в която Техеран се чувства по-силен, по-защитен и все по-уверен в надеждността на своето възпиране. Иранските лидери сега изглежда вярват, че тяхната готовност да поемат военния натиск и да го оцелеят е подобрила, а не отслабила стратегическата им позиция.
Резултатът е един по-настъпателен Иран, един по-опасен Близък изток и нарастващ риск бъдещите кризи да ескалират по-бързо и по-далеч, отколкото някой е предполагал.