„Ние сме във война с Русия и знаем защо тя губи“ – от бригаден генерал Денис…
„Ние сме във война с Русия и знаем защо тя губи“ – от бригаден генерал Денис Прокопенко, командир на 1-ви корпус на бригада „Азов“ от Националната гвардия на Украйна. Препоръчвам да я прочетете изцяло, но бих искал да подчертая няколко ключови момента.
Прокопенко започва с главното – фундаменталната грешка, която Западът допусна през 2022 г.:
„В навечерието на пълномащабното нахлуване през 2022 г. западните мозъчни тръстове и разузнавателни общности допуснаха фундаментална грешка в оценката на военната мощ на Русия. Техните прогнози, предричащи падането на Киев в рамките на няколко дни, се основаваха на количествени показатели: милионна армия, хиляди самолети, танкове и артилерийски системи. Този подход уплаши широката общественост, но пренебрегна нематериални, но решаващи фактори: културата на командване, морала, социалното сближаване и адаптивността.“
„Тази аналитична слепота продължава да съществува в известна степен и днес. Мнозина на Запад все още гледат на този конфликт чисто през призмата на война на изтощение, където победата се определя единствено от обема на ресурсите и способността да се мобилизират повече хора. Това е опасна грешка.“
Това е въпрос от фундаментално значение. Западът все още мисли с категориите на 20-и век – танкове, оръдия, брой войници. Но войната се промени. И точно затова западните анализатори не успяха да предвидят нито нашата устойчивост през 2022 г., нито технологичния ни пробив през 2024–2026 г., нито колапса на руската военна машина.
„Тази война не е просто сблъсък на армии, а върховно изпитание за две диаметрално противоположни системи, възникнали в постсъветското пространство. Едната система, украинската, е мрежов модел, изграден на доверие, който отгръща човешкия потенциал. Повечето от промените тук бяха инициирани и развити от обикновени граждани, войници, сержанти и младши офицери.“
„Украинските сили за отбрана, особено в подразделенията, израснали от доброволческото движение, като „Азов“, са култивирали философия на командване, основана на принципите на децентрализация и делегиране на пълномощия. Този модел е модерна интерпретация на германската концепция Auftragstaktik (мисийно командване), разработена за водене на бойни действия на динамично, нелинейно бойно поле.“
Auftragstaktik е доктрината, която даде предимство на Вермахта пред всички негови противници през Втората световна война. Същността ѝ е проста: командирът поставя задачата и обяснява целта, докато човекът на терен решава сам за себе си как точно да я изпълни. Това се различава фундаментално от съветско-руския модел, където всяка стъпка се диктува отгоре, а инициативата се наказва.
Украинската армия, израснала от доброволческо движение, по естествен път изгради система, за чието разработване на офицерите от германския Генерален щаб през 19-и век са били нужни десетилетия. И точно затова ние побеждаваме враг, който ни превъзхожда по численост.
„Руската система на военно командване е пълна противоположност. Тя е твърда, вертикално интегрирана йерархия от съветски тип, където всеки ход се диктува отгоре. Тази система е създадена не за максимална бойна ефективност, а за осигуряване на политически контрол над армията, където лоялността към режима винаги е била по-важна от компетентността.“
„Ключово доказателство за този системен дефект е хроничното изоставане в развитието на младшия команден състав и безумието на висшите офицери, които са готови да пожертват огромен брой личен състав (до последния войник), за да угодят на ръководството, без да се отклоняват нито на крачка от плана на висшия командир, дори и той да е бил обречен на неуспех от самото начало.“
Руската система не е изградена за победа, а за да могат генералите да крадат безнаказано. Това е системна характеристика на една империя – лоялността е по-важна от компетентността. И точно тази характеристика днес разрушава руската армия отвътре, бавно, но сигурно.
Докато Западът гледа цифрите, истинската война се печели от умовете на младшите офицери и сержанти, които вземат решения на терен. Това е нашето основно предимство и то трябва да бъде запазено на всяка цена.
Лично мен ме радва и мисълта, че:
„Нашите западни партньори се учат от нас и с нетърпение възприемат бойния ни опит.“
Надявам се това да е вярно. Защото украинската армия днес е най-добрата школа за модерна война в света. Корпусът „Азов“, Силите за специални операции (ССО), Силите за безпилотни системи (СБС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – всяко от тези подразделения поотделно превъзхожда повечето армии на НАТО по отношение на реална бойна способност. Това е факт, който виждаме всеки ден в резултатите от операциите на бойното поле.
