Анализ: Когато войната се завърне у дома

В Русия горят петролни рафинерии, валят „петролни дъждове“, затварят летища, а интернет бива блокиран. Руснаците започват да се оплакват – предпазливо. Интересното е, че когато чувалите с телата на техните войници бяха връщани в Русия, това не предизвика оплаквания.

Но сега историята е друга. Черен дъжд вали върху главите им, услугите не работят, данъците растат, не можеш да си повикаш такси… На руснаците това не им харесва. В същото време те не обвиняват преките извършители – тези, които седят в Кремъл, и преди всичко Путин – а по-скоро местните власти. Защото Путин им обеща „велика Русия“ и победа. Така че за руснаците войната е нещо добро – стига да е някъде там, в Украйна, в Сирия… Но когато войната се върне в Русия, изведнъж не е толкова добре. И все пак, Путин не е виновен – някой друг трябва да е виновникът.

Нека разгледаме как това може да повлияе на режима.

1. Срив на обещанието за недосегаем тил
Обещанието за недосегаем тил рухва и режимът е принуден да го обяснява. Дълго време Кремъл продаваше не просто „победа“, но и идеята, че войната е под контрол и няма да се превърне в ежедневна заплаха за самата Русия. Когато дронове достигат дълбоко в тила, удряйки пристанища, рафинерии и военни заводи, това подкопава имиджа на държавата като всемогъщ защитник. Старата формула беше: „Ние сме толкова силни, че войната няма да ви докосне“. Новата е по-слаба: „Да, войната ви засяга, но ние не позволяваме тя да се превърне в хаос“. Колкото повече Кремъл преминава от триумфална реторика към оправдания за „временни ограничения в името на сигурността“, толкова по-видима става слабостта. А Путин знае, че руснаците не прощават слабостта.

2. Преместване на недоволството в ежедневието
Недоволството се измества от фронтовата линия към ежедневния живот, но неравномерно. За повечето хора войната става политически опасна не когато гори някакъв абстрактен „военен обект“, а когато ежедневието се влошава. Тук от значение е комбинацията от заплахи: закъснелите полети са дискомфорт, който хората приемат за временен. Но влошаването на качеството на въздуха, предупрежденията за токсини и страхът за здравето – това е друго, телесно ниво на заплаха. След удара по рафинерията в Туапсе властите предупредиха за повишени концентрации на бензен, ксилен и сажди и посъветваха хората да не напускат домовете си. Това вече не е абстрактна новина от фронта, нито пропаганда за руското месианство – това е нахлуване на войната в тялото и дома. Психологическата тежест на подобни събития може да бъде значителна.

3. Ерозия на доверието в компетентността
Лоялността към Путин ще се запази, но доверието в компетентността на системата ще намалее. Точно това наблюдаваме сега: „държавата работи по-зле, отколкото обеща“, „не бяхме защитени“, „не ни казват истината“, „Путин, помогни“. Но дори това принуждава Кремъл публично да обяснява, че прекъсванията са временни и необходими от съображения за сигурност.

4. Търсене на изкупителни жертви
Те ще посочат виновни. Когато властите не могат да осигурят обещаното чувство за безопасност, те компенсират с контрол и репресии. В същото време се задейства добре отработеният механизъм на „изкупителната жертва“: местен чиновник или „слаб изпълнител“ поема вината, защитавайки вертикала на властта като цяло.

Заключение
Няма да има антивоенни протести (засега). Руснаците не протестират срещу войната, а срещу дискомфорта. Режимът ще се опита да пренасочи гнева към Украйна и местните служители, като същевременно ще засили репресиите.

Основният риск за Кремъл е кумулативен, а не незабавен. Един-единствен удар рядко променя политическата атмосфера. Но серия от удари, които редовно нарушават ежедневието, повишават тревожността, влошават околната среда и ограничават комуникациите – и в същото време противоречат на по-ранните обещания за „контрол и неуязвимост на Русия“ – бавно разяжда един от ключовите ресурси на режима: имиджа на компетентно, силно управление.

Руската икономика е уязвима и тази уязвимост има ясен източник: зависимостта от нефтогазовия сектор. Именно износът на енергийни ресурси продължава да осигурява ключовите бюджетни приходи. Ето защо ударите по този сектор имат не просто тактическо, а стратегическо значение.

Ето защо това трябва да продължи.