Докато всички се опитват да вникнат в изявленията на Тръмп и да предскажат сл…

Докато всички се опитват да вникнат в изявленията на Тръмп и да предскажат следващия му ход, в Европа тихо се разгръща една от най-значимите геополитически промени от последните десетилетия. За да разберете защо изобщо започна тя, трябва да обърнете внимание на едно число: **10**.
**10** е броят на доставките на втечнен природен газ (LNG), които Катар няма да достави на Италия до средата на юни. Не отложени, а отменени. Qatar Energy обяви форсмажорни обстоятелства, след като ирански удари по комплекса Рас Лафан извадиха от строя около 17% от общия износ на LNG от Катар. Възстановяването ще отнеме от 3 до 5 години. Това са 20 милиарда долара загуби всяка година за Катар и истинско бедствие за техните контрагенти.
А сега и числото, което Брюксел предпочита да не споменава. **100%** от петрола за Бавария преминава през едно единствено италианско пристанище. За Австрия този процент е **90%**, а за Чехия — около **50%**. Всичко това минава през трансалпийския тръбопровод (TAL), който започва от морския терминал в Триест на Адриатическо море. С други думи, индустриалното сърце на немскоезична Европа в Бавария, нефтохимическата индустрия край Виена и чешките рафинерии — всички те се снабдяват през Италия.
И ето че сега Италия, която внася 95% от нужния си газ и произвежда над 40% от електроенергията си от него, получи известие за „форсмажор“ от най-големия си доставчик на LNG. Преди удара на Иран срещу Рас Лафан, 45% от италианския втечнен газ идваше именно оттам.
Какво прави Джорджа Мелони? На 3 април, без никакви публични анонси, тя се качва на самолета и в рамките на 48 часа се среща с престолонаследника на Саудитска Арабия, емира на Катар и президента на ОАЕ. Те проведоха извънредни сесии за планиране на нова европейска енергийна архитектура в условия, при които Ормузкият проток е де факто затворен, а Тръмп превърна целия регион във военна зона.
Най-интересното в случая е, че Мелони не е просто поредният европейски лидер. Тя е същият този консервативен популист, когото Тръмп постоянно сочеше за модел на европейската десница. Но това беше само гледната точка на Вашингтон. В действителност, с тази несъгласувана визита Мелони демонстрира, че не е популист, а независим играч и стратег. Макар че самият Тръмп казваше, че обича изненадите.
Когато най-близкият идеологически съюзник на Тръмп в Европейския съвет провежда независима енергийна дипломация с Персийския залив — пукнатината в трансатлантическия алианс вече не е теоретична. Тя е оперативна. Ето и малко подробности за това какво всъщност договори Мелони:
**Саудитска Арабия.** Ключът не са петролните полета, а тръбопроводът „Петролайн“, построен по време на Ирано-иракската война през 80-те години именно за заобикаляне на Ормузкия проток. Той се простира на 1200 км от брега на Персийския залив до пристанище Ямбу на Червено море. В момента работи с пълен капацитет — 7 милиона барела на ден. 5 милиона от тях се изнасят през Ямбу директно в Червено море, след това през Суецкия канал към Средиземно море. Тоест, право в басейна, където се намират италианските рафинерии. Саудитският петрол през Ямбу е физически по-близо до Италия от този, който минаваше през Ормузкия проток.
**ОАЕ.** Тръбопроводът Хабшан–Фуджейра (ADCOP) — 400 км от петролните полета на Абу Даби до пристанище Фуджейра в Оманския залив. Важният момент е, че Фуджейра е извън Ормузкия проток. Капацитетът му е 1,8 милиона барела на ден, като в момента работи с 1,5 милиона.
**Катар.** В момента няма смисъл да се подписват договори за LNG — Катар не може да изпълни дори съществуващите. Но Мелони предложи италианска индустриална помощ за възстановяването на Рас Лафан. Това е многомилиардна инвестиция, която поставя Италия на първо място за бъдещи доставки. И второ — достъп до проекта „Golden Pass“ в Тексас. Това е съвместно предприятие между Qatar Energy и ExxonMobil. Катар не притежава „Golden Pass“ изцяло, но контролира ангажиментите за доставка. Сега Италия има преференциален достъп до обемите от „Golden Pass“ благодарение на връзките, които Мелони укрепи в Доха.
Взето заедно, това не компенсира напълно недостига от Катар. Но това е рамката на един европейски вносител, който се опитва да оперира в нова реалност, където Ормузкият проток вече не е надежден коридор. Това е диверсификацията, която толкова болезнено липсваше. Всеки барел петрол, пристигащ в Триест, може в рамките на няколко дни да захрани производствените линии на BMW в Бавария, нефтохимическите заводи край Виена и чешките рафинерии. Триест не е просто местно италианско пристанище; той е южната товарна рампа за индустрията на Централна Европа.
Ако Италия осигури преференциален достъп до саудитски петрол в Ямбу, ако този петрол премине през Суецкия канал в Средиземно море и пристигне в Триест — всяка рафинерия по протежение на тръбопровода TAL, от Инголщат до Карлсруе, ще работи с доставки, осигурени от Мелони в Саудитска Арабия.
Ходът на Италия беше планиран предварително. Тя не отиде в Залива по прищявка. Мелони действа на базата на **„Плана Матеи“** — италианската рамка за партньорство с африканските и средиземноморските държави в областта на енергетиката и инфраструктурата. ОАЕ са инвестирали 25 милиона долара само в „Римския процес“. Саудитците са подписали меморандуми за опресняване на вода и възобновяема енергия в Африка в рамките на Плана Матеи. ENI има съвместно предприятие със саудитската компания ACWA Power. Fincantieri и Elettronica са интегрирани в саудитските производствени вериги за години напред.
**Какво означава това за Украйна:**
**Първо,** това е поредното доказателство, че САЩ вече не функционират като гарант за глобалната сигурност. Дори най-близкият идеологически съюзник на Тръмп в ЕС — Мелони — провежда собствена дипломация, заобикаляйки Вашингтон, защото Вашингтон по-скоро създава проблема, отколкото да предлага решение.
**Второ,** Европа се учи да бъде субект. Бавно, чрез болка и загуби, но се учи. Мелони в Персийския залив е точно това, което Украйна търси от ЕС от години: независими решения, без да се чакат инструкции от Белия дом.
**Трето, и най-важно за нас.** Европа, която сама изгражда нова енергийна архитектура и плаща реални пари за нея, най-накрая ще разбере: зависимостта от който и да е авторитарен режим е смъртоносен капан. Катар не е Русия, но самият модел на „разчитане на една страна за критична инфраструктура“ сега лежи разбит в Рас Лафан. Преди всичко, това контрира американските призиви да се купува руски петрол. Москва отново губи пари.
**Четвърто,** Италия вече разполага с уникален лост за влияние. Тя е страната, в която се събират южните доставки и се осъществява централноевропейското разпределение. Това е истинска власт над енергетиката. Трябва внимателно да наблюдаваме как Мелони ще използва този лост — особено по отношение на европейската политика.
Новата енергийна карта на Европа се чертае в момента. Хаосът, създаден от Тръмп в Близкия изток, парадоксално тласка Европа към стратегическа автономия.