Анализ на „прагматизма“ в енергийните отношения с Русия

Интересно е да разгледаме какво точно означава „прагматизъм“, когато става въпрос за руски енергийни ресурси, през призмата на сухите факти:

Петролният пазар и икономическата логика

В момента руският сорт „Уралс“ се търгува на цени, надвишаващи международния бенчмарк „Брент“ с около 10 долара, като цената му е сходна с тази на казахстанския петрол. В този контекст е логично да се запитаме какъв е смисълът България да полага усилия за доставки на руска суровина, ако тя не предлага никакво ценово предимство.

Дори да допуснем, че цената падне в бъдеще, остава въпросът за политическия риск: кой би поел отговорност за евентуални вторични санкции от страна на САЩ и Г-7, които далеч надхвърлят регулациите на Брюксел?

Сигурност и алтернативи при природния газ

България вече е подсигурила над 100% от годишното си потребление чрез три ключови канала: дългосрочния договор с Азербайджан, капацитета през турската мрежа (Боташ) и терминала в Александруполис. Връщането към руския газ би означавало доброволно отказване от тези работещи алтернативи в полза на доставчик, който вече два пъти е спирал кранчето по политически причини.

Освен това, подобен завой би поставил под въпрос текущото арбитражно дело срещу „Газпром“ – ход, който трудно може да се нарече икономически изгоден.

В заключение: Трудно е да се защити тезата, че не трябва да помагаме на Украйна от хуманитарни съображения, докато в същото време настояваме за икономическо обвързване с държавата, която е причина за тази криза. Ако ще сме прагматични, решенията трябва да са подплатени с математика и национална сигурност, а не с илюзорни ползи.