Равносметката след вота

Вчерашният ден донесе две безспорно добри новини. Първо, приключва ерата на размитата политическа безотговорност. Вече няма да слушаме оправдания с „коалиционни партньори“ за всеки провал – управлението вече ще има конкретно лице и ясен адрес за критики. Второ, парламентът ще бъде по-чисто място без присъствието на фигури като Тошковците. Това е малка победа за обществената хигиена и надежда, че езикът на „чалгата“ ще отстъпи пред малко повече възпитание.

Анализ на политическата шахматна дъска:
Триумфът на Радев: Вотът беше „гневен“ и Радев успя да го капитализира, макар партията му да остава идеологическа енигма. Основният риск тук е липсата на ясна стратегия за фалиралата пенсионна система, корупцията в здравеопазването и бягството на инвеститори. Големият въпрос е дали ще видим реална съдебна реформа, или просто нова група „спонсори“ ще заеме местата на старите при държавните поръчки. Външнополитически, неговият уклон към Русия ще остане под сериозен международен мониторинг.

Залезът на ГЕРБ: Сривът им беше логичен. Въпреки напредъка към еврозоната, Борисов на практика „подари“ партията на Пеевски, което доведе до пълно обезличаване на институциите. Моделът на „наредените“ обществени поръчки превърна политиката в най-печелившия бизнес у нас. За да има шанс за нормално дясно в България, Борисов трябва окончателно да се оттегли.

ПП-ДБ – между потенциала и егото: оценявам твърдата им позиция за НАТО и еврозоната, както и присъствието на млади лица. Опасността обаче дебне в проявите на „вождизъм“, които застрашават целостта на коалицията.

БСП и ДПС: Социалистите вече са политическо минало, независимо от необяснимото задоволство на лица като Крум Зарков. При ДПС виждаме заслужения край на ерата „Доган“, а Пеевски, като символ на корупцията, е пред сериозно изпитание, от което едва ли ще избяга лесно.

Възраждане: Резултатът им е повод за лично удовлетворение, за който думите са излишни.

В заключение
Радев концентрира цялата власт в ръцете си. Всичко занапред зависи от едно-единствено нещо: реформата в правосъдието. Ако тя се провали, смисълът от съществуването на държавата ни ще бъде поставен под въпрос.

Накратко: Старият месия си отиде, за да направи път на следващия.