Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова много добре знаят, че по Конститу…

Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова много добре знаят, че по Конституция първо Министерският Съвет подписва, после Народното събрание – ратифицира. А не обратното.
Ратификацията от парламента идва **след подпис** на изпълнителната власт – така работи държавата, макар предизборното лицемерие да опитва да налага друго. Разбира се, парламентът може и да не ратифицира.
По-важното в случая обаче е, че подписването на това споразумение не е прищявка на отиващ си служебен кабинет (каквато безспорно бе скъпоструващият договор с Боташ), а изпълнение на решение на Министерския съвет от 2024 г., минало през всички нужни процедури, съгласувания и етапи.
Тоест – това не е импровизация без време, а ДЪЛГОГОДИШНА държавна политика, провеждана от различни кабинети.
И още нещо: плашенето, че „ще ни вкарат във война“, вече не върви. Тази реторика се изтърка още в края на 2022 г., когато стана ясно, че подкрепата за Украйна не е дързост, а позиция на страна от ЕС и НАТО, каквато е България.
По-странното и жалкото е друго — фактът, че критиката към това споразумение идва от човека (и неговите съветници), който подписа „Боташ“ и задължи народа и страната си да плащат по 1 000 000 лева/ДЕН, без да получат нищо в замяна.
Странно е и да плашиш с въвличане във война, но да не можеш да си “поделиш” с Бойко Борисов заслугите за завода на „Райнметал“ у нас, който ще произвежда … барут и снаряди. За какво си мислиш, че ще се ползват тия снаряди? В каква паралелна реалност изнасянето на военна помощ за Украйна от другите заводи в България било опасно, а тук нямало проблем по логиката на бившия главнокомандващ?
Избирателният патриотизъм вече е прекалено прозрачен. Което е добре.
Хубавото на опита за скандал около това споразумение с двугодишна подготовка е, че изобличава предизборното лицемерие и политически игрички.
Лошото е, че България отново стои “странно” пред партньорите, а и инвеститорите от ЕС и НАТО.

~ Лена Бориславова/FB