Виновен ли е граф Игнатиев за обесването на Левски. Историкът Стефан Дечев:

Ключовият текст е телеграмата от януари 1873 г. до княз Горчаков, в която Игнатиев описва „щастливия изход“ от Софийската афера.

„Въпросът за предполагаемото софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници… Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия Везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети… да не тласка разследванията отвъд строго необходимото.“

За имперската дипломация „щастлив изход“ означава бързо приключване на случая с минимален брой присъди (само на Левски и Димитър Общи), за да не се разкрие мащабът на организацията и да се избегнат международни усложнения. Игнатиев дори не е познавал лично Левски – за него той е просто един от многото „злосторници“, чието премахване носи спокойствие.

Документните свидетелства разкриват и по-дълбока хладнокръвност: когато руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров се предлага да отиде в София, за да присъства на комисията и да помогне на Левски, Игнатиев категорично му забранява. Това слага край на романтичния мит за графа като загрижен покровител на българските революционери.

~Офнюз