Сърбия води по внос на оръжие в Западните Балкани (България не попада в проуч…

Сърбия води по внос на оръжие в Западните Балкани (България не попада в проучването на DW)

Според данни на SIPRI, Сърбия е внесла повече основни оръжейни системи от всяка друга страна в Западните Балкани през последните пет години, докато президентът Александър Вучич обещава да удвои военния капацитет на страната. „Напрежението с Косово вероятно е засилило възприятието, че по-силен арсенал може да бъде полезен коз в преговорите с международните участници“, добавя тя.

Удвояване на военните способности на Сърбия
Освен най-високия обем на внос на основни оръжейни системи, Сърбия разполага и с най-големия бюджет за отбрана в региона.

Сравнение на разходите: Между 2020 г. и 2024 г. реалната стойност на разходите за отбрана на Сърбия е била приблизително шест пъти по-висока от тази на Албания – втората страна с най-големи разходи в Западните Балкани.

Планове за разширяване: Сръбският президент Александър Вучич наскоро обяви, че страната планира да удвои военните си способности в рамките на следващите 18 месеца.

Военният анализатор Александър Радич сподели пред DW, че това не е нова тенденция. Според него интензифицирането на превъоръжаването е започнало около 2016 г., когато Вучич – както се изразява Радич – е разпознал политическия и икономически потенциал на покупките на оръжие.

„Покупките на оръжие често са водени от политически мотиви“, казва Радич. „Понякога дори изглежда, че самата армия е изненадана от това, което получава, защото ключовият фактор е от кого се купува оборудването, а не какво точно се купува.“

Например, ако Вучич пътува до Пекин, скоро след това може да се очакват преговори за военна техника от Китай. Според данните на SIPRI Сърбия е внасяла оръжейни системи от 13 различни държави през последните пет години. Китай е най-големият доставчик, главно поради придобиването на системи за противовъздушна отбрана със среден обсег. Същевременно най-големите военни дарения са дошли от Русия и Беларус.

Политика, пропаганда и ролята на НАТО
Подобна реторика се подхранва допълнително от наскоро подписани споразумения за военно сътрудничество – между Сърбия и Унгария, както и между Хърватия, Албания и Косово – които политическите лидери понякога представят като нови военни съюзи.

В Албания: „Сръбската заплаха често се преувеличава“, казва Радич.

В Сърбия: „Политическата реторика преувеличава заплахите от съседните страни.“

В Хърватия: Страната се стреми да изгради специфична роля в региона, особено по отношение на Сърбия.

Анализаторите Радич и Джокич подчертават, че тези споразумения не могат да се считат за истински военни съюзи. Те се отнасят главно до обучение, съвместни военни упражнения и координация на дейности, които така или иначе биха се провеждали в рамките на структурите на НАТО.

В тези обстоятелства НАТО остава ключовият фактор за възпиране в региона, въпреки че бъдещата му роля ще зависи и от по-широката динамика в самия Алианс.