Едно сравнение между днешната война на Русия с тази през Втората световна, ко…

Едно сравнение между днешната война на Русия с тази през Втората световна, когато СССР е подкрепен и от САЩ!

През Втората световна война Съветският съюз развива и прилага стратегията на „Дълбока операция“ (Глубокая операция) – концепция, която променя хода на войната. Целта не е просто да се превземе поредният окоп, а да се удари дълбоко в тила на противника – на сто километра отвъд фронта, за да се срине цялата му отбранителна система. Съветското настъпление е динамично, координирано и опира на огромна логистична мощ.

1944 г. (Операция „Багратион“): Червената армия унищожава германската група „Център“ само за няколко седмици . Съветските войски заобикалят укрепени градове, обкръжават цели армии и настъпват бързо към Берлин. Скоростта, мащабът и синхронът на операцията показват върхов момент на военна и организационна ефективност.

2022–2026 г.: Руската армия воюва по съвсем различен начин – и с далеч по-слаби резултати. Стратегията на „Дълбоката операция“ практически е изоставена, защото липсва способност за пробив. Вместо дълбоки настъпления в оперативна дълбочина, Москва води изтощителна война на „пулверизация“ – методично унищожаване на отделни села чрез масиран артилерийски огън, последвано от придвижване с по няколкостотин метра.

Контрастът е показателен:
През 1944 г. „бавен ден“ означава напредък от 20 км.
Във войната сега „бърз месец“ означава напредък едва от 5 км.

Стилът на победата тогава и безсилието днес:
През 1944 г. Червената армия редовно затваря масивни „чували“ – по 50 000 – 100 000 врагове, както при Минския котел. Днес руските сили се борят да затворят дори малки обкръжения. При Бахмут и Авдиевка фронтовите „чувалчета“ останаха отворени – украинските части се изтеглят, запазват жива сила, а руснаците изразходват ресурси, за да спечелят руини.

Причините за разликата:
През Втората световна война решаваща роля изиграва американската програма Lend‑Lease, дала на СССР стотици хиляди камиони „Студебейкър“, джипове, гориво, храни и железопътно оборудване. Тази логистична подкрепа превръща Червената армия в подвижна и устойчива сила, способна да провежда мащабни настъпления.

Днес Русия няма подобна мрежа от съюзническа помощ. Тя воюва изолирана, с изтощени ресурси и остаряла инфраструктура. Логистиката ѝ е тромава, командването – разпокъсано, а всяка победа се измерва не в километри, а в разрушения.

Там, където през 1944 г. Червената армия побеждава със скорост и дълбочина, днес 2022-2026 г. Руската армия буксува в калта на собствените си ограничения. Вместо стратегия – артилерийски навик; вместо движение напред – изтощение; вместо успех – застиване във война, която все повече прилича на неуспешен опит да се повтори миналото.