На днешния ден честваме паметта на ген. Христо Луков!

На този ден е убит генерал Христо Луков от комунистите Иван Буруджиев и Виолета Якова, които го проследяват до дома му. В 20:50 часа Луков вече е пред дома си и рови из джобовете си, за да открие ключовете си. В този момент Виолета изважда пистолет, но Иван я спира, заявявайки че той ще свърши работата. След като Луков открехва вратата, проехтява изстрел.

Няколко са версиите за смъртта му. Едната от тях гласи, че зад това убийство стоят уволнените от Луков офицери от Военната лига, които по това време комунистите се опитват да включат в „Отечествен фронт“.

Дянко Марков пише в книгата си: „Този терористичен акт е мотивиран с обвинителната теза, че ген. Луков се е готвил да извърши преврат с помощта на преданите му офицери и легионерите, за да тласне България във война със Съветския съюз. Искал да прати 10 български дивизии на Източния фронт, за да спасява положението след катастрофата при Сталинград“.

Христо Луков израства в среда, силно повлияна от възрожденски дух и патриотизъм. Син е на Никола Луков – един от най-младите опълченци на Шипка. След като баща му умира изключително млад, Луков е възпитан от своите чичовци – Христо Цонев Луков и Иван Цонев Луков, които са генерали от Българската армия, участвали във войните. Ген. Иван Луков е началник на Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Той е част и от българската делегация, подписала Солунското примирие в края на войната.

Христо Луков е министър на войната в Царство България в периода 1935 – 1938 г. На този пост той се занимава предимно със стратегическото планиране при евентуална война с Гърция, Турция и Румъния.

Той участва във войните за национално освобождение и обединение като адютант на артилерийски полк. В Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия. Достига чин майор и заради заслугите си е награден с няколко ордена за храброст. След края на Първата световна война ген. Луков е командир на Четвърти артилерийски полк. През 1918 г. спасява Кюстендил от сръбска окупация и анексиране към Сърбия. В периода 1924-1928 г. той е пръв началник на артилерийската школа, през която минават на преподготовка и усъвършенстване стотици артилерийски офицери.