Аурелиан Докия: Румъния живя по-добре от България, но назаем!
Аурелиан Докия: Румъния живя по-добре от България, но назаем!
Аурелиан Докия е румънски икономист, чиято кариера съчетава консултантска дейност за компании и институции в Румъния и международни финансови организации (Световната банка, ОИСР, ЕБВР и МВФ) с ръководни позиции в румънската финансово-банкова система (член на Управителния съвет на BRD-Groupe Societe Generale и изпълнителен директор на отдела за инвестиционно банкиране).
Г-н Докия, как гледате на въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г.? Какви ефекти очаквате да има то за региона на Югоизточна Европа и за българо-румънските икономически отношения? Какво показва това присъединяване за състоянието на икономиката и финансите на България?
Мога само да поздравя България за тази важна стъпка към по-задълбочена интеграция в Европейския съюз. Като част от еврозоната днес България е член на онова ядро от държави, които чертаят възможното европейско бъдеще – все по-интегрирано не само на икономическо, но и на политическо ниво. С преминаването към еврото през януари 2026 г. България доказва своята икономическа и финансова стабилност, поддържана в продължение на десетилетия. Тази солидна основа предлага добри перспективи за бъдещото ѝ развитие в еврозоната.
Не вярвам, че в краткосрочен план ще видим драматични промени нито в България, нито в отношенията с близките ѝ икономически партньори, но постепенно ще настъпят положително развитие в интензивността на търговията, ръста на преките чуждестранни инвестиции и туризма. В този контекст българо-румънските икономически отношения също ще се засилят, а румънските туристи в България са сред първите печеливши от преминаването към общата валута в страната, където толкова много от тях прекарват ваканциите си.
Защо Румъния не бърза да се присъедини към еврозоната? Доколко румънският модел от последните години – растеж, базиран на потреблението – влиза в конфликт с членството в еврозоната (тъй като строгият финансов контрол там би могъл да ограничи това потребление)? Как индустриалният сектор, ориентиран към износ, гледа на приемането на еврото? И защо до момента в Румъния не се е появила видима коалиция от представители на бизнеса, политиците и гражданите, заинтересувана от еврозоната?
За съжаление Румъния не можеше и все още не може да планира преминаване към еврото по една много проста причина: с изключение на годините 2015 и 2016, страната ни никога не е изпълнявала условията, наложени от Договора от Маастрихт. Непреодолимият проблем винаги е бил високото ниво на инфлацията и съответно на лихвените проценти, които в Румъния значително надвишават европейските референтни стойности.
Всичко започна от начина, по който двете страни отговориха на икономическата криза от 1997 г.: България реши да се откаже от собствена монетарна политика чрез Валутния борд, докато в Румъния Националната банка запази контрола върху паричната политика. В резултат на това двете икономики поеха по различни траектории: тръгвайки от сходни нива на БВП на глава от населението, днес Румъния достига 78–80% от средното за ЕС, докато България е около 65%. Ако обаче разгледаме показателите за стабилност (бюджетен дефицит, търговски дефицит, публичен дълг, инфлация, валутен курс), България стои по-добре от Румъния. Поради тази причина рискът от резки сривове и негативни шокове в България е по-малък. Румъния избра по-рискования път, а България – по-сигурния.
Румъния остава ангажирана с приемането на единната валута. Но всички – от официалните лица до бизнеса – осъзнават, че в момента всяка дискусия по темата е донякъде безпредметна, тъй като в предвидимо бъдеще страната не може да изпълни техническите критерии. Освен това мащабните промени в европейската и световната икономика в момента насърчават идеята, че запазването на контрола върху инструментите на паричната политика може да бъде полезно при противодействието на външни шокове. Допълнително компаниите и потребителите са си изградили механизми за адаптация към волатилната икономическа среда: въпреки оплакванията от високата инфлация или лихви, предлаганото решение обикновено е ръст на доходите, а не контрол на разходите и затягане на финансовата дисциплина. Много важни транзакции в Румъния (недвижими имоти, автомобили, дори абонаменти за телефони) са деноминирани в евро, макар да се плащат в леи. Трябва да отбележим, че националната ни валута е изненадващо стабилна спрямо еврото през годините, което създава едно измамно и опасно чувство за сигурност и липса на чувствителност към валутния риск.
Източник: Медиапул