Проруският популизъм на Радев е критично измерение на значението на неговата…

Проруският популизъм на Радев е критично измерение на значението на неговата оставка. Той последователно се противопоставя на военната помощ за Украйна и на западните санкции срещу Русия след инвазията през 2022 г. Радев бойкотира срещата на върха на НАТО през юли 2024 г., отказвайки да подкрепи ангажиментите на България по отношение на Украйна, което критиците нарекоха „потвърждение, че позициите на Радев обслужват чужди, а не национални интереси“ и отразяват „зависимости и връзки на Изток“. Той атакува проукраинските правителства като „партии на войната“ и ги обвини, че искат да „изпепелят България в огъня на войната“, което накара коалиционните партньори да призоват за неговия импийчмънт.
​Първоначално Радев спечели президентския пост през 2016 г. с проруска платформа, подкрепена от Българската социалистическа партия, като изрично подкрепи облекчаването на санкциите след анексирането на Крим от Русия. Неговата оставка с цел навлизане в активната политика означава, че той би могъл да оглави или да повлияе на популистки, ориентиран към Русия електорален блок в момент, когато България е изправена пред предсрочни избори и се нуждае от стабилно управление, за да изпълни ангажиментите си към ЕС. Това поражда опасения относно продължаващото привеждане на България в съответствие с политиката за сигурност на НАТО и ЕС спрямо войната на Русия в Украйна.
​ℹ️🇷🇺 Леонид Решетников, пенсиониран генерал-лейтенант от руската Служба за външно разузнаване (СВР), изигра директна роля в организирането на президентската победа на Радев през 2016 г. като част от по-широка стратегия на Кремъл за преориентиране на България далеч от НАТО и ЕС.
Решетников оглавяваше аналитично-информационния отдел на СВР преди да се пенсионира през 2009 г., след което ръководеше влиятелния Руски институт за стратегически изследвания (РИСИ) от 2009 до 2017 г. РИСИ, който беше част от руското външно разузнаване до 2009 г., а по-късно беше прикрепен към президентската администрация, проведе проучване, идентифициращо идеалния профил на българския кандидат за президент, който прецизно съвпадна с Радев: мъж под 60 години, успял, некорумпиран, неинтелектуалец, застъпващ се за по-голям суверенитет в рамките на ЕС и НАТО. Решетников се срещна с лидерката на БСП Корнелия Нинова, за да обсъдят подкрепата за кандидатурата на Радев седмици преди той да бъде официално номиниран. Доклад на Държавния департамент на САЩ относно руската дезинформация изрично документира, че Решетников „се е намесил в президентските избори в България през 2016 г.“.
РИСИ финансира стратегически политически доклади през 2016 г., за които се твърди, че са допринесли за избора на Радев, като български социолози бяха разпитвани от властите относно тези анализи, финансирани от Решетников.
​През 2019 г. българската прокуратура забрани на Решетников да влиза в страната за срок от 10 години, след като установи, че той е координирал руски шпионски операции, насочени към преориентиране на България към орбитата на Кремъл. Доказателствата показаха, че той е финансирал Национално движение „Русофили“ чрез организации, включително РИСИ и „Двуглав орел“, превеждайки пари за дейности, пряко засягащи националната сигурност и външната политика на България.
​По време на съдебен процес в Централния наказателен съд в Лондон през 2025 г. прокурорите разкриха, че членовете на шпионската мрежа Бисер Джамбазов, Катрин Иванова и Ваня Габерова „са помагали в изборите през 2021 г., когато президентът Румен Радев беше избран“. В текстови съобщения, представени като доказателство, Джамбазов казва на своя водещ офицер Орлин Русев, че има „много силни отношения“ с Радев. Българската група е действала от 2020 до 2023 г., провеждайки наблюдение на руски дисиденти и критици в цяла Европа за руските разузнавателни служби, координирано чрез беглеца Ян Марсалек, бивш изпълнителен директор на Wirecard. Техните операции са включвали използване на IMSI-кечери за прихващане на комуникации в украински военни тренировъчни бази в Германия, наблюдение на разследващи журналисти като Христо Грозев и Роман Доброхотов, както и обсъждане на отвличане или убийство на мишени за хонорари до 700 000 паунда.

Източник: Руслан Трад/Х