В 4 часа сутринта на 22 юни 1941 г. танковете на Третия райх пресичат граница…

В 4 часа сутринта на 22 юни 1941 г. танковете на Третия райх пресичат границата на СССР; 1418 дни по-късно Берлин е превзет и Хитлерова Германия е разгромена. В 4 часа сутринта на 24 февруари 2022 г. руските танкове пресякоха границата на Украйна и се устремиха към Киев, Харков и Одеса. След 1418 дни боеве руските войски се оказаха обкръжени в Купянск, районен център в Харковска област.
Въпреки подлото, вероломно нападение и предимствата в числеността на населението, мащаба на икономиката, територията, количеството наземна техника, флота и авиацията, снарядите и ракетите, руската армия не успя да постигне нито една стратегическа цел в Украйна. След 1418 дни инвазия Русия контролира по-малко територия, отколкото през март 2022 г.
За да стигне до позора при Купянск след четири години война, Русия похарчи близо трилион долара и загуби около 1,2 милиона души — убити, ранени или безследно изчезнали. Всяка седмица около 9 000 руснаци биват убити или ранени — почти толкова, колкото за цялата 10-годишна война в Афганистан. Всяка седмица руските власти харчат за войната над 250 милиарда рубли — това е повече от годишния бюджет на 62 руски региона. И това продължава вече 202 поредни седмици.
За да води в четвъртата година от войната боеве за развалините на районния център Волчанск — само на пет километра от държавната граница — Русия трябваше да проведе мобилизация, да наеме около един милион контрактници, да проси войници от Северна Корея, да вербува сомалийци и шриланкийци и да освобождава от затворите осъдени убийци.
Ако войната продължи още година и половина, децата, родени преди началото ѝ, ще тръгнат на училище, но дори тогава основните „успехи“ на Русия ще си останат заличените от лицето на земята градчета в Източна Украйна. И това е въпреки използването на практически всички налични руски оръжия и тактики. За първи път в световната история Русия използва междуконтинентална балистична ракета, удряйки град Днипро през ноември 2024 г.
От началото на инвазията Русия е изстреляла по украинските градове над 10 000 руски и севернокорейски ракети, повече от 30 000 ирански дрона „Шахед“ и над 100 000 авиационни бомби. С надеждата, че украинците ще замръзнат през зимата, Русия целенасочено удря по ТЕЦ-ове и електроцентрали. Русия напълно унищожи 408 украински учебни заведения, а други 3640 са повредени. Русия напълно унищожи 300 болници и други медицински заведения, а 2200 повреди. Разрушени или повредени са 494 църкви и религиозни сгради. Русия лиши от дом над 3 милиона души, унищожавайки или повреждайки над 320 000 жилищни сгради. Почти 8 милиона души станаха бежанци. Десетки хиляди цивилни загинаха, сред тях — 630 деца. Над 2000 деца са ранени, а повече от 20 000 украински деца бяха отвлечени и извезени в Русия. Всичко това, за да може след четири години война, все още на 60 километра западно от Донецк, да се изпращат войници на „месни щурмове“ с коне, магарета и танкове-хамбари.
Фактът, че Русия загуби в Украйна, е очевиден. Ако която и да е друга страна в света беше попаднала в такъв капан, тя щеше да се опита да фиксира загубите си още през първата година на войната. Но в руската война срещу Украйна няма рационалност или логика: тя започна и продължава по волята на един човек, обсебен от идеята за възраждане на империята. Както някога друг диктатор — Адолф Хитлер — загуби връзка с реалността и се потопи в света на фантазиите за „хилядолетния райх“, така и настоящото кремълско джудже реши, че унищожаването на Украйна и геноцидът над украинския народ е неговата „историческа мисия“. Но го очаква място в историята сред други безумни диктатори, по чиито ръце има само кръв.