Докато кремълските мошеници пробутват наратива „НАТО провокира Русия“ и „стре…

Докато кремълските мошеници пробутват наратива „НАТО провокира Русия“ и „стремежите на НАТО спират мира“, нека проверим реалността.

Потенциалното наставничество на НАТО за Украйна не е основната причина за тази война. Украйна беше конституционно неутрална през 2014 г., когато Русия превзе Крим и започна конфликта в Донбас.

Членството на Украйна в НАТО не беше на дневен ред заради съпротивата на Америка и Германия – и двете ефективни вета. Това беше вярно дори след прословутата Декларация от Букурещ през 2008 г., която така и не беше последвана от План за действие за членство (ПДЧ), необходим за поставяне на една страна по пътя към действително членство.

Всички разбираме, че присъединяването към НАТО не става за една нощ, нали? Ако НАТО беше предприело стъпки към ПДЧ, Русия щеше да има време да изрази своите опасения и, ако е склонна, да нахлуе, за да го предотврати. Вместо това ни се казва, че тя е нанесла превантивен удар, когато не е имало индикации за нарастващ риск от членство. Да цитираме Бисмарк, това е като да се самоубиеш от страх да не умреш.

Самите украинци не са искали да бъдат част от НАТО преди 2014 г., както показват проучванията. Нагласите започнаха да се променят едва след като руснаците подбудиха сепаратистките конфликти и се затвърдиха още повече след инвазията през 2022 г.

Дори сега повече украинци смятат членството в ЕС за по-важна цел и вярват, че техните въоръжени сили са по-добра гаранция за сигурност от НАТО.

Проблемът не е в това, че Украйна не би се съгласила да не търси членство в НАТО — проблемът е, че Русия иска нещо, на което НАТО няма да се съгласи, а именно да промени принципа на отворени врати на алианса, като даде на Русия право на вето върху това кои могат да бъдат членовете. Това е толкова безсмислено искане, че Кремъл със сигурност го прави недобросъвестно, като напълно очаква отхвърлянето му, точно както направи през 2021 г.

Руснаците също настояват за признаване на техните териториални завоевания и по-нататъшни отстъпки на земя от Украйна като sine qua non на всяко прекратяване на огъня.

Сега Путин настоява – отново – че не може да подписва никакви споразумения с Украйна, защото нейното правителство е „нелегитимно“, което е още една заблуда, която се свежда до искане за смяна на режима и, тъй като украинците последователно са заявявали, че ще проведат избори след като боевете спрат, до опит да се прехвърли вината за продължаващите военни действия върху Киев.

Логическите изкривявания, през които трябва да се мине, за да се обясни руското поведение през призмата на „НАТО ги накара“, са екстравагантни и отстъпват само на необузданата готовност да се отхвърлят купища доказателства от техните собствени изявления, да не говорим за изборите.

Интелектуалният банкрут на това е очевиден във факта, че в продължение на години кремълските ботове пробутваха идеята, че украинците са марионетки на Вашингтон, но сега са в недоумение да обяснят как така Тръмп не е успял да накара марионетките си да танцуват по неговата свирка.

Погледнати през призмата на руския реваншизъм – опит да се отмени присъдата на Студената война и да се възстанови Руската империя, като Украйна се превърне в Беларус 2.0 – действията на Кремъл имат пълен смисъл. Те са част от ясна стратегия за постигане на подчинението на Украйна чрез частично разчленяване и непряк контрол на остатъчната Украйна след това.