Мими Шишкова за срещата й с копейката Рада Лайкова в ЕП:

Мими Шишкова за срещата й с копейката Рада Лайкова в ЕП:
Една кратка история от мен за лъжливи обвинения, която нагледно илюстрира разликите между Европа и руския свят. Костадин Костадинов твърди в Сочи, Русия, че живеел в диктатура (тоест диктатура тук – в Европа). Част от делегацията му е Рада Лайкова – избран евродепутат от Възраждане, която стана известна с лъжите си покрай приемането на еврото, с които опита да наплаши хората в България, че Европейският съюз щял да взима спестяванията им от банковите им сметки и купии други подвеждащи и откровенно лъжливи твърдения в рамките на една добре оркестрирана манипулационна кампания.

На 10 септември тази година бях в Страсбург в ЕП за обръщението на председателя на Европейската комисия за състоянието на съюза. Поканена бях от Комисията заедно с журналисти, общественици, инфлуенсъри, артисти, и като цяло хора, които имат публична дейност и публична позиция по въпроси, свързани с ЕС.

След края на обръщението чаках да дойде време за следващия ангажимент по програма – планирани срещи с еврокомисари.
Докато чаках среща с комисар по график, видях Рада Лайкова да даде на едно диванче в центъра на медийния хъб и, разбира се, се доближих до нея, за да я попитам дали нейните спестявания от евродепутатската ѝ заплата вече са били конфискувани от Европейския съюз, или ще признае, че преднамерено и злонамерено е лъгала българските граждани в ефир, за да разпространява несигурност, объркване и страх сред обществото ни. На въпросите ми тя не отговори по същество, защото се уплаши да ме види на мястото, за което вероятно вярва, че ще ѝ „скрие“ от неудобните въпроси на гражданите, като често много злоизползва политици, особено от България вярват. Щом бъдат избрани – губят всякаква отчетност и започват да се крият и да говорят само едностранно от екраните и през клавиатурите. Или може би никога не са имали скрипула да лъжат и да бягат от отговорност, когато им се потърси сметка.

Единственият отговор от мен въпрос на нея беше „Госпожо Шишкова, прекалено сте млада, за да разберете“, на което отвърнах „Госпожо Лайкова, благодаря Ви за комплимента, но с Вас сме връстници и настоявам да отговорите на въпросите по същество“.

В крайна сметка тя излезе от медийния хъб и отиде там, където гражданите нямат достъп, защото се изисква специален пропуск. С две думи – скри се.

Малко по-късно получих известие от Комисията, че съм привикана на разговор вследствие на подаден сигнал срещу мен от евродепутат към Директора на Комуникациите на Европейския парламент. Споменава се думата „агресия и тормоз“. Стана ясно, че Рада Лайкова е подала сигнал срещу мен в опит да ме накаже и да ми бъде отнета акредитацията, тоест да получа забрана да ходя в Европейския парламент и Комисията за поне една година. За щастие обаче, в сърцето на Европа важи обратното на това, което бихме казали за България и света на лъжепатриотите, а именно – „тука не е така“.

Беше проведено разследване по случая, бяха разпитани свидетели, за да се потвърди, че всъщност Рада Лайкова се държа нечестно и крещя на мен пред десетки души, докато аз просто и задавах въпроси – мое демократично право като свободен гражданин на свободна България в свободната за медии и граждани част на Европейския парламент. Не само това, но точно преди да се скрие пред свидетели тя каза „Нека организираме едно интервю“, оставяйки впечатлението, че е готова да покаже отчетност за изречените лъжи и българските медии. Лицемерието на националистите ни пределно е нагло и ненадминато.

За щастие в Европейския парламент, една от най-защитените сгради на Европа, с постоянно видеонаблюдение на всяка крачка, думата на един евродепутат не тежи повече от моята – тази на гражданин, защото важна е НЕ йерархията в главите на самозабравилите се политици, а истината, която се доказва с видеозаписи, становища и свидетелски показания, които имат реална стойност. И това, че ти си „някой“ няма никакво значение, когато фактите показват, че лъжеш.

Диктатурата е мечта на хората, които искат да живеят безотчетно и да потискат силните гласове на тези, които ги критикуват. Да отнемат акредитации на журналисти, да забраняват на граждани да имат достъп до тях. Само че в този случай обръщаме противния девиз на наказанияе парвенюта с авторитарн фетиш, за да им напомним нещо важно – „ТИ ЗНАЕШ ЛИ АЗ КОЯ СЪМ? Аз съм свободен гражданин на България и на Европа“.

А вие, страхливци, сте поредните иззебани политически трупове.