❗Киев се насочва към по-открита подкрепа на неруските национални движения в Р…

❗Киев се насочва към по-открита подкрепа на неруските национални движения в Русия, смятайки, че деколонизацията на Русия ще гарантира бъдещата сигурност на Украйна.

Подобни действия досега се ограничаваха до декларации срещу руския колониализъм и предоставяне на убежище на националистически лидери, но изглежда, че това ще се промени.

❗Намеренията на Киев разтревожиха Москва, но на Запад има притеснения, че подобни действия биха могли да се окажат контрапродуктивни в краткосрочен план.
Докато военните анализатори и политически коментатори наблюдават развитието по фронтовете в Източна и Южна Украйна, в коридорите на Върховната рада в Киев се разгръща по-тиха, но значима кампания. Украйна систематично изгражда стратегия, която не е насочена към руската територия, а към самите основи на руската имперска идентичност – като се обръща към милионите неруски граждани на Руската федерация и етнически украинци, живеещи в границите на Русия. Този подход, който съчетава исторически прецеденти с модерна информационна война, може да преобрази не само настоящия конфликт, но и следвоенната архитектура на сигурността в Източна Европа.

❗Стратегията на клиновете: скритите активи на Украйна в Русия

Подходът на Украйна се фокусира върху това, което Киев нарича „клинове“ – големи концентрации на етнически украинци, живеещи в момента дълбоко в руската територия и населени там в различни исторически епохи. Трите най-значими са „червеният клин“ в Кубан, между Украйна и Северен Кавказ; „синият клин“ по границата между Русия и Казахстан; и „зеленият клин“ в Далечния изток, простиращ се от Владивосток до Хабаровск. Тези общности, наброяващи над три милиона души, са се формирали по време на късната царска експанзия и депортациите на Сталин, и въпреки политиките на русификация и репресии, много от жителите са запазили украинския език и идентичност до днес.

„Зеленият клин“ в Далечния изток особено тревожи Москва. През януари 2023 г. съветникът на Путин, Николай Патрушев, тогавашен секретар на Съветаза сигурност на Руската федерация, публично изрази загриженост, че много жители в южната част на Далечния изток „смятат културата на украинския народ за своя родна“, въпреки че официално се обявяват за руснаци. Това рядко признание от високопоставен служител разкри тревогата на Москва относно лоялността на населението в стратегически важни региони. Така например в някои села от „синия клин“ близо до Омск, украинският език остава основният и днес.

❗Неруските малцинства в Русия поглеждат често към украинската армия

Стратегията на Украйна се простира отвъд реториката и се превръща във военна реалност чрез формирането на батальони от етнически малцинства, които разглеждат войната в Украйна като неразделна част от собствената си борба за независимост. Най-малко 1000 чеченски бойци служат в украинските сили в различни подразделения, най-вече в батальона „Джохар Дудаев“ – кръстен на първия президент на Чечения, който обяви независимост през 1991 г. – и в батальона „Шейх Мансур“, и двата активни от 2014 г. Тези ветерани от Първата и Втората чеченска война изрично определят своята служба като „продължение на борбата срещу Русия“ и приближаване към „крайната им цел – независимостта на Чечения“.

Чеченските батальони участват в големи сражения от битката при Иловайск през 2014 г. до отбраната на Киев през 2022 г., Бахмут и Харков. Първоначално етнически хомогенен, батальонът „Джохар Дудаев“ се разшири и сега включва кримски татари, украинци и азербайджанци. Батальонът за специални операции, сформиран през юли 2022 г. като част от Чуждестранния легион на Украйна, твърди, че е въоръжената сила на правителството в изгнание на Чеченската република Ичкерия.

❗Освен чеченците въоръжените сили на Украйна сега включват и разнообразни националноосвободителни единици. Карелският национален батальон, кръстен на Василий Левонен, който води карелското въстание срещу Съветска Русия през 1921 г., беше създаден през януари 2023 г. с изричната цел „освобождаване на Карелия от руската окупация и независимост на региона“. Изискванията за набиране на кадри включват „придържане към традиционните скандинавски ценности“ и „желание да се освободи Карелия от окупацията“. Подразделението, известно също като Карелска група „Норд“ (Karjalan ryhmä Nord), функционира като част от Руския доброволчески корпус (РДК), който често атакува руските позиции в Белгород и граничните части с Украйна. Тюркските народи пък са организирана в батальона „Туран“ и ротата „Башкорт“, докато по-широкият Сибирски батальон обединява около 50 бойци, представляващи различни коренни сибирски народи, включително етнически буряти.

Тези формирования представляват повече от военни активи – те са разглеждани като протоармии на бъдещи евентуални независими или автономни територии, които тестват структури и трупат опит за управление по фронтовете в Украйна. За тези групи Киев служи както като тренировъчно поле, така и като легитимиращ съюзник.

❗От реторика към политика
На 3 септември Върховната рада прие на първо четене законопроект, внесен за разглеждане през юли миналата година, с който се нарежда на украинското правителство да увеличи подкрепата си за неруски движения в Руската федерация. Законодателството, подкрепено от бившия ръководител на Украинския институт за национална памет Володимир Вятрович, задължава правителството да разработи систематични програми за сътрудничество с движенията на това, което Украйна нарича „поробени народи“. Виатрович формулира инициативата директно: „Единствено когато Русия престане да бъде империя, тя ще престане да бъде заплаха за Украйна и нейните съседи.“ Законопроектът вероятно ще бъде приет през следващия месец, но голяма част от него може да бъде изменена.

Той е кулминация на усилията, които започнаха след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., но се ускориха драстично след пълномащабната инвазия през 2022 г. През октомври 2022 г. президентът Володимир Зеленски определи Руската федерация като „зла империя“ и призова неруските общности да подкрепят каузата на Украйна. През август 2023 г. Радата създаде специална комисия, оглавявана от депутатите Ярослав Юрчишин и Мария Мезенцева, за да организира контакти с коренното население и малцинствата в Русия.
Оттогава Украйна е домакин на множество конференции, на които се събират представители на татарски, башкирски, черкезки, чеченски и други неруски етнически движения. Конференцията от октомври 2023 г., озаглавена „Украйна и националните движения на народите на Руската федерация: съпътници или съюзници?“, сигнализира за намерението на Киев да превърне реторичната подкрепа в конкретно сътрудничество.

Контраофанзивата на Москва и цената на репресиите
Реакцията на Кремъл е предсказуемо сурова. Руското министерство на правосъдието определи многобройни движения за независимост като „екстремистки организации“, включително движенията „Кървавият клин за независим Кубан“ и „Моята родина“, фокусирани върху Далечния изток. Москва оказа натиск върху регионалните власти да потискат идентичността на малцинствата – през октомври 2023 г. тя поиска от Казан да премахне позоваванията на насърчаване на татарската идентичност от официалните документи.

Тези репресии обаче носят значителни икономически и политически разходи за Русия. Неруските региони исторически предоставят непропорционално голям брой военнослужещи, а използването на малцинствата като „пушечно месо“ в Украйна от страна на Москва поражда недоволство в тези общности. Кампаниите за потискане изискват ресурси – охранителен персонал, инфраструктура за наблюдение, административен надзор – които натоварват и без това ограничените бюджети на руските региони. По-важното е, че репресиите рискуват да ускорят именно отчуждението, което целят да предотвратят, създавайки самоизпълняващо се пророчество за нелоялност.

Източник: capital bg