„Много години вече ме преследва една историческа теория: диктаторите и тирани…

„Много години вече ме преследва една историческа теория: диктаторите и тираните — човекоядците, масовите убийци, враговете на човешкия род на сцената на историята — неизбежно носят в себе си семето на собствената си гибел и унищожение.
Тази бомба със закъснител, с чието отброяване вече е зададено, се намира в собствената им лудост.

В безумието на техните нечовешки и абсурдни идеологии. В техните заблудени идеи и тяхната ненаситна, неудържима жажда за кръв и власт. В зверствата, които заслепяват дори и най-студения разум и стъпка по стъпка ги влачат — а с тях и диктатурите, които създават — към колапс.

Класически пример, сред многото, е нaцucтka Германия.

През 1944–1945 г., вече на прага на пълно поражение, в разгара на отчаяните си военни усилия, с военната си икономика, напрегната до краен предел, Райхът въпреки това отклонява огромни железопътни ресурси, за да транспортира маси от хора до лагерите на смъртта.

Бихте си помислили — тотална война, тежки поражения, безмилостни съюзнически офанзиви, всякакви вагони и всеки километър от железопътната линия са отчаяно нужни за фронта.

Но не.

Нечовешката, фанатична мания на нацизма диктува от най-дълбоките ями на ада: убий, убий, убий, убивай евреи в индустриален мащаб. На всяка цена, без значение от всичко. Дори с цената на унищожаването на самия режим. Машината за масово унищожение в Аушвиц се поддържаше да работи на пълна мощност до последния миг.

Това е само един от безбройните примери, които показват как вродената деформация и лудост на диктатурите вече съдържат семето на собствения си безславен край.

И сега, същият принцип на диктаторско самоунищожение изглежда, че действа срещу Владимир Путин във войната му срещу Украйна.

Бихте си помислили — през 2025 г., три години след пълномащабната инвазия, Доналд Тръмп се е върнал на политическата сцена: открит почитател на Путин, сам по себе си бъдещ диктатор. Кремъл изведнъж има в Белия дом една администрация, която е феноменално лоялна, почти до карикатура.

Президент на САЩ, който открито презира Украйна, НАТО, европейските съюзници и евроатлантическите ценности. Президент, който се дави в демагогични фантазии за това как ще „дръпне Русия от Китай“ и ще „използва търговски възможности“ с Кремъл.

Тази администрация открито заяви, че няма да си мръдне и пръста, за да защити съюзниците от НАТО от възможна руска агресия.

Тя изви ръцете на Киев, хвърли абсурдни обиди и долни обвинения, принуди Украйна да се унижи и да „докаже, че иска мир“, на практика я принуди да приеме абсурдни и невъзможни условия за капитулация. И всичко това във война, която Украйна никак не е загубила — война, в която тя надхвърли многократно всички очаквания отпреди три години.

Путин си спечели президент на САЩ, който безусловно се съгласява с всички негови максималистични, заблудени искания срещу Украйна. Който се отказва от всяка преговорна позиция само с щракване на пръсти, без да иска нищо в замяна.

Президент на САЩ, който му се мазни, разстила му червен килим, ръкопляска като фенка, звъни му непрекъснато и не прави нищо по отношение на празните му заплахи — винаги му дава още две седмици.

Бихте си помислили — Русия безнадеждно е затънала във войната си срещу Украйна вече повече от три години. Понесе безпрецедентни загуби, не постигна нито една от целите си, икономиката и международният ѝ авторитет са под сериозна заплаха. Попадна в пълна васална зависимост от Китай.

Нейната армия продължава, месец след месец и година след година, да се троши на парчета срещу малки разрушени села и градове в опустошения Донбас.

Бихте си помислили — Тръмп предложи на Путин ПЕРФЕКТНИ, невъзможно изгодни условия да излезе от една провалена война. Условия, които руската армия на терен никога не би могла да си осигури дори след години на битки.

Но не.

Путин е твърде пристрастен към това голямо кръвопускане.

Той е твърде пристрастен към това да се чувства като Сталин. Да премества дивизии по картите, да заличава настоящето и бъдещето на Русия по полетата на смъртта в Украйна. Той изпитва истинско удоволствие от нощните баражи на стотици ракети и дронове, които заравят украинци под домовете им.

Той се наслаждава на унижението да принуди президента на Съединените щати да пълзи пред него на колене. Да моли, да ласкае, да се превърне в световен посмешище.

За някогашен сив и безнадежден бюрократ от КГБ, екстазът от това да избърше краката си в президента на САЩ, да го накара да изглежда като нищо, да го принуди да се моли и почти да целува ботушите му пред очите на света — е неустоим.

И да развали отношенията с такъв президент на САЩ, да принуди Доналд Тръмп (!) в крайна сметка публично да говори за победата на Украйна и дори за възможни доставки на ракети „Томахоук“ за Киев — това, разбира се, изисква някакви усилия.

Но Путин, в своята ненаситна жажда за кръв, власт и самоутвърждаване, направи точно това.

И по законите на историята, това — заедно с много други фактори — е това, което ще го погребе, точно както погреба онези преди него. „

Илия Пономаренко- украински журналист