Русия фалшифицира и изопачава статистиката за самолетните катастрофи

Русия фалшифицира и изопачава статистиката за самолетните катастрофи — доклад на руския Междудържавен авиационен комитет (МАК) умишлено пропуска жертвите на самолета Embraer E190 на Azerbaijan Airlines, който беше поразен от руски системи за противовъздушна отбрана на 25 декември 2024 г. над Грозни и се разби близо до Актау, Казахстан. Изданието Dallas сравни предварителния доклад от разследването на Казахстан с годишната статистика за безопасността на въздухоплаването на Русия и откри значителни несъответствия — доказателство за опит на Русия да избегне отговорност за свалянето на самолета. Това от своя страна подкопава доверието в каквито и да било руски данни за безопасността на гражданската авиация.
Междувременно, от 23 септември до 3 октомври ще се проведе 42-рата сесия на Асамблеята на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). На тази сесия Русия ще се опита да си върне мястото в Съвета на ИКАО — управителния орган на организацията — което загуби през октомври 2022 г. поради груби нарушения на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
От това разследване ще научите как руските органи за безопасност на въздухоплаването:
* избирателно записват смъртните случаи,
* манипулират данните от навигационните системи,
* евфемистично наричат експлозиите „ефекти“,
* пропускат всякакво споменаване на отломки от ракети, и
* укриват подробности за зоните с ограничено въздушно пространство.
Полет 8243
На 25 декември 2024 г. пътнически самолет Embraer E190-100 IGW4, изпълняващ полет J2-8243 на Azerbaijan Airlines (AZAL) от Баку до Грозни, се разби на пет километра от летище Актау. На борда е имало 67 души, от които 5 членове на екипажа и 62 пътници, сред които 2 деца.
Според официалната версия самолетът е направил два опита за кацане на летище Грозни, но е бил принуден да прекрати кацанията поради тежките метеорологични условия и загубата на GPS сигнал. След това екипажът е решил да се върне в Азербайджан.
На връщане самолетът е бил ударен от ракета, за която се съобщава, че е изстреляна от руска зенитно-ракетна система „Панцир-С1“. В резултат на удара част от системите за управление са били загубени и екипажът е решил да направи аварийно кацане на резервно летище в Актау, Казахстан.
На пет километра от летище Актау самолетът се разбива. Катастрофата отнема живота на 38 души, включително двамата пилоти, главната стюардеса и 35 пътници. Според официалните данни жертвите включват 25 азербайджански граждани, 7 руснаци и 6 граждани на Казахстан. Двадесет и седем пътници и две стюардеси са оцелели.
Това е най-смъртоносната самолетна катастрофа в историята на Azerbaijan Airlines и тя бързо ескалира от трагедия в дипломатически скандал. В обръщение към нацията президентът на Азербайджан Илхам Алиев обвини Русия в нападение над цивилен самолет, като поиска признаване на вина, официално извинение, наказателно преследване на виновните и обезщетение за семействата на жертвите и държавата.
Първоначално официална Москва отрече участие, популяризирайки противоречиви версии на събитията — следвайки същия наратив като след свалянето на полет MH17 над Донбас през 2014 г. Въпреки това, под натиска на фактите, Владимир Путин беше принуден да се извини на Азербайджан. Все пак той не призна, че Русия носи отговорност. Путин заяви, че „трагичният инцидент“ е станал, докато руските системи за противовъздушна отбрана активно са отблъсквали украински дронове.
След инцидента Русия и Казахстан предложиха разследването да бъде възложено на Междудържавния авиационен комитет (МАК), организация със седалище в Москва, която често е била критикувана за пристрастия. Въпреки това, Баку категорично отказа, заявявайки, че само международен разследващ екип, включващ представители на Embraer и независими експерти, има правото да установи истината. Азербайджан също настоя данните от черната кутия да бъдат декодирани извън Русия.
През февруари 2025 г. Министерството на транспорта на Казахстан публикува предварителен доклад, а на 7 август се появи информация, която предполага, че окончателният доклад може да бъде публикуван през следващите месеци.

Манипулирането на времето на загуба на GPS сигнал на азербайджанския самолет е пряко свързано с пропускането на момента, в който е било инициирано блокирането на въздушното пространство („Килим“). Сега руската пропаганда може да твърди, че навигационните системи на самолета просто са се повредили сами.
Фактът обаче, че протоколът „Килим“ е бил активиран след втория ракетен удар по Embraer E190, ясно доказва, че руските ръководители на въздушното движение не са успели да предупредят самолета навреме за каквито и да било ограничения на полета. Това показва липса на комуникация между руските военни и граждански авиационни власти. Следователно можем да приемем, че всеки граждански самолет в руското въздушно пространство потенциално може да се превърне в мишена.
И, разбира се, манипулирането на статистиката за инциденти подкопава доверието в цялата работа на МАК и във всички предоставени от Русия данни за авиацията. Предвид международните санкции срещу сектора на гражданската авиация на Русия е трудно да се провери надеждно дали някой от докладите на МАК е точен.
Трагично е, че ако разгледаме броя на цивилните самолети, свалени от въоръжени сили или паравоенни групировки през последните 15 години, Русия и Судан оглавяват списъка на тази мрачна статистика — следвани от Иран и Етиопия. И все пак Руската федерация е безспорният „лидер“ по отношение на цивилните жертви. А отказът да се включат жертвите на тези престъпления в официалната статистика за пореден път показва, че не са извлечени реални поуки от тази ужасна комбинация от грешки, безразсъдство и незачитане на международните норми.
Вместо това съществуват сериозни опасения, че само след няколко седмици Русия ще се опита да си осигури необходимия брой гласове, за да се върне в Съвета на ИКАО — управителния орган на организацията.
Съветът се състои от 36 държави членки, избирани на всеки три години на Общото събрание на ИКАО. На предишната сесия, на 1 октомври 2022 г., Русия не беше преизбрана в Съвета на ИКАО — за първи път от 1944 г. насам.
По време на това гласуване Русия получи само 80 от 193 гласа, като не успя да събере необходимия минимум от 86 за преизбиране. Това беше пряко следствие от нейната агресия срещу Украйна и грубите нарушения на Чикагската конвенция — включително обстрел на граждански летища, двойно лицензиране на самолети в нарушение на авиационните стандарти и представляване на заплаха за международните въздушни маршрути.
Ще имат ли държавите членки на ИКАО политическата мъдрост да предотвратят завръщането на държава, която грубо подкопава безопасността на гражданската авиация и прибягва до явни манипулации? Този въпрос остава отворен.