❗️Какво се случва между Камбоджа и Тайланд?

През последните седмици и месеци граничното напрежение отново ескалира – сблъсъци между войници, затворени контролно-пропускателни пунктове, изтекли разговори.

Но за да разберем наистина, първо трябва да се задълбочим в историята. Нека разгледаме всичко.

Кхмерската империя (Камбоджа) (IX–XV век) някога е доминирала голяма част от континентална Югоизточна Азия, включително части от днешен Тайланд. Тя е оставила след себе си огромни каменни храмове като Преа Вихеар, Та Муен Том и Та Крабей – паметници на кхмерската мощ, днес разделени от съвременни граници.

С упадъка на Кхмерската империя, Сиам (днешен Тайланд) се издига, поглъщайки бивши кхмерски земи. До XVIII–XIX век големи части от днешна Камбоджа са били под сиамско влияние. Тези земи остават символично и исторически чувствителни и днес.

Камбоджа става френски протекторат през 1863 г. Франция поема контрола върху определянето на нейните граници, често без участието на местните владетели. Тайланд, тогава наричан Сиам, остава независим, но отстъпва част от територията си на Франция в замяна на колониално признание.

Френските колониални власти очертават съвременната граница, използвайки карти от 1907 г. Тези карти поставят храмове като Преа Вихеар в Камбоджа – решение, което Тайланд оспорва тогава и сега. Тайланд отдавна твърди, че естествената вододелна линия е меродавна, а не френската карта.

Преа Вихеар се намира на върха на стръмна скала в планините Дангрек – културно значим и военностратегически обект. Камбоджа контролира храма, но Тайланд претендира за прилежаща земя, особено за високите части, въз основа на различни тълкувания на границата от 1907 г.

По време на Втората световна война Тайланд се съюзява с Япония и анексира западна Камбоджа, включително Сием Реап, Батамбанг и Преа Вихеар от 1941 до 1946 г. След поражението на Япония, Тайланд връща територията под съюзнически натиск, но националистическото недоволство остава.

През 1962 г. Международният съд на ООН (МС ООН) постанови, че Преа Вихеар принадлежи на Камбоджа. Тайланд прие решението, но не и тълкуването на границата. Решението се отнасяше само за храма, а не за прилежащата земя. Тази „сива зона“ е оспорвана оттогава.

Камбоджа разглежда цялата област около Преа Вихеар като своя – храм, пътека за достъп и околна земя. Тайланд твърди, че съдът никога не е постановил точното местоположение на границата, и поддържа военни позиции наблизо. Нито една от страните не се е оттеглила напълно.

Други древни кхмерски храмове – Та Муен Том и Та Крабей – също се намират близо до границата, в оспорвани зони. Камбоджа ги претендира като част от своето наследство. Тайланд ги контролира военно, твърдейки, че се намират от неговата страна на вододелната граница.

Но напрежението отново ескалира през 2008 г., когато Камбоджа кандидатства за статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО за Преа Вихеар. Тайланд протестира и избухнаха смъртоносни сблъсъци. Повече гранични сблъсъци последваха през 2011 г., нанасяйки щети на храмове и убивайки войници от двете страни.

През 2013 г. Камбоджа отново се обърна към МС ООН за разяснение. Съдът потвърди камбоджанския суверенитет над Преа Вихеар и непосредствената му област, но отново не очерта пълната граница. Това остави място за продължаващо военно противопоставяне.

Оттогава насам и двете армии са изкопали окопи, изградили постове и поддържат войски в региона. Докато боевете спряха, границата стана силно милитаризирана. Местните общности живеят под постоянно напрежение, с откъслечна стрелба или движения на войски.

В Камбоджа храмовете представляват откраднато наследство и болезнено наследство от колониалните граници. В Тайланд те символизират суверенитет и съпротива срещу външна намеса. Тази емоционална тежест е причината нито едно правителство да не отстъпва лесно.

Границата е и икономическа. Над 1 милион камбоджанци работят в Тайланд. Граничните градове разчитат на търговията и ежедневните преминавания. Туризмът, работната ръка, храната и горивото – всичко това преминава през този регион, така че когато напрежението нараства, страдат реални животи и местни икономики.

Камбоджа и Тайланд нормализираха отношенията си през 2010-те след смъртоносните сблъсъци през 2008–2011 г. Търговията беше възобновена, туризмът процъфтя, а военната дейност се успокои, но напрежението отново се разгоря през 2025 г., след като камбоджански войник беше убит при кратка гранична престрелка на 28 май.

От края на май 2025 г. над 5000 камбоджански работници мигранти се завръщат ежедневно на фона на опасения от затваряне на границите и нарастваща националистическа враждебност в Тайланд. Социалните медии подклаждат националистическо напрежение, като граждани от двете страни си разменят обиди.

Камбоджа отнесе граничния спор до Международния съд на ООН, търсейки правно решение. Тайланд отхвърля тази интернационализация, настоявайки, че въпросът е суверенен и двустранен.

Ситуацията се влоши след изтекъл телефонен разговор в средата на юни между тайландския премиер Паетонгтарн Шинаватра и бившия камбоджански премиер Хун Сен. Паетонгтарн нарече Хун Сен „чичо“ и критикува тайландски командир, предизвиквайки националистическо възмущение и политическа криза в Тайланд.

Изправена пред вътрешен натиск, Паетонгтарн зае по-твърда позиция: затваряне на повече гранични контролно-пропускателни пунктове и прекъсване на горивото и доставките за центрове за кибер измами, действащи близо до границата, съчетавайки опасенията за сигурността с политически сигнали.

В отговор и двете страни засилиха разполагането на войски. Тайланд обяви, че е готов за операция на високо ниво, ако е необходимо, докато Пном Пен заяви, че неговите сили – и дори бившият премиер Хун Сен – са готови да изградят окопи и да отблъснат всяко тайландско нахлуване.

Граничните сблъсъци между Тайланд и Камбоджа никога не са ескалирали в пълномащабна война – те са били предимно напрегнати противопоставяния, кратки сблъсъци и политически позиционирания. Но докато границата остава нерешена, този цикъл вероятно ще продължи да се повтаря.

Нито Камбоджа, нито Тайланд искат пълномащабна война и, честно казано, нито една от тях не може да си я позволи. Тайланд има много по-голяма, по-добре оборудвана армия и по-голямо икономическо влияние. Но дори и с това предимство, една война би била катастрофална за двете страни, регионално дестабилизираща.