Един страхотен анализ за ролята на Църквата във времената. А атентата в Св Не…

Един страхотен анализ за ролята на Църквата във времената. А атентата в Св Неделя и съпоставка с ролята на Църквата днес в контекста на Руската война.

Ето извадка – „Църковната преса от междувоенния период показва, че атентатът в храма „Света Неделя“ никога не е забравен в църковната памет. Всяка година се отслужват панихиди, пишат се статии, проповеди, речи – всички те пазят паметта за жертвите на това злодеяние. Църквата постоянно размишлява върху случилото се, отдава почит, но и търси начини за противодействие на комунистическата заплаха.

Ето я „червената нишка“, която можем да проследим до днес. През 2025 г. сме изправени пред форми на хибридна война, с изключително тежки последици за българското общество. И в основата отново стоят същите деструктивни идеи – стремеж за откъсване на България от нейния цивилизационен избор и посока. Предлагането като алтернатива на една утопия, чиято античовешка същност ясно демонстрира атентатът в „Св. Неделя“.

Когато сравнявам църковните послания от 1925 г. с днешните, едно нещо изпъква особено ярко: европейската ориентация на тогавашната църковна йерархия. България е разглеждана като естествена част от Европа, а това, което я отделя от западноевропейските общества, не е нейната идентичност, а близостта ѝ до болшевишка Русия. И тъкмо това се възприема като проблем.

Днес тревожното е, че тази червена нишка продължава – в условията на хибридна война. Наблюдаваме появата на политически лидери и партии в парламента с открито антиевропейска и проруска ориентация. Това не е просто геополитическа насоченост – в голяма степен тя е и антибългарска, защото националният интерес на България не може и не трябва да бъде подменян с интересите на Русия. В тази връзка се откроява и ролята на Църквата – като институция, която трябва да има способността да разпознава заплахата, да я формулира ясно и да я обговаря с духовна зрялост и морална отговорност.

Да се чуе именно този глас на Църквата е още по-важно днес, когато липсва широк обществен дебат за генезиса на комунизма, няма критично възраждане на спомена за онова, което се е случило. Затова има носталгия към този човеконенавистен режим, от която носталгия може да се роди нов исторически Франкенщайн…“

Цялата статия тук: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,48/catid,27/id,74104/view,article/