За още един български войн в редиците на Въоръжените сили на Украйна научи OF…

За още един български войн в редиците на Въоръжените сили на Украйна научи OFFNews. Ще го наречем условно Иван Иванов, тъй като той предпочита да запази анонимност. Мъжът е български бивш кадрови военен. Участвал е във войната в Афганистан и има опит в частни охранителни фирми в Близкия изток. Отскоро се бие в Украйна. С него разговаря кореспондентът ни в Одеса Горица Радева.

– Как реши да дойдеш да воюваш в Украйна?

– Исках да предприема нещо ново за себе си. Обстоятелствата ме срещнаха с един човек, на когото съм много благодарен. Той ми даде ценни съвети и насоки. Помогна ми много и продължава да го прави. Обясни ми всичко, дори чрез него попаднах в сегашното си подразделение, където се чувствам много добре.

– Какви са първите ти впечатления от Украйна?

– В периода след 2014 година съм посещавал Украйна няколко пъти. Още тогава страната ми допадна. В някои отношения ние си приличаме с украинците. Особено в по-малките населени места хората са много добронамерени и просто искат да живеят спокойно.

– Какъв е пътя от вземането на решение до реалното присъединяване към украинската армия?

– Аз сравнително бързо взех решение. По това време работих за частна охранителна компания в Близкия изток. Работата не ме удовлетворяваше много и тогава започнах да обмислям опцията да се преместя в Украйна. Давам си реална сметка какво може да се случи с мен тук. Винаги има две страни на въпроса. Много от приятелите ми ме подкрепят. Други – не, но само защото се притесняват за мен. И на едните, и на другите им благодаря искрено. Предпочетох обаче да поема този риск, защото имам планове за бъдещето, за които присъствието ми тук ще помогне много.

– Разкажи каквото прецениш за подразделението, в което воюваш, за побратимите си.

– Аз служа в една от лекопехотните бригади. Още от самото начало хората тук имаха добро отношение към мен и се отнесоха с благодарност. Помагат ми. Веднага ме приеха за един от тях. Българите, които воюваме в украинската армия, не сме толкова много и нашето присъствие прави голямо впечатление. Както знаеш, по обективни причини, не мога да разкрия нищо повече за направлението и актуалната обстановка, където се намира моето подразделение.

– Ти си професионален военен. Участвал си и в други войни. Каква, според теб е разликата между случващото се в Украйна и в Афганистан например?

– В никакъв случай не се имам за военен експерт, войник тип “Рамбо” или нещо такова. Все още се уча. И винаги ще продължавам да го правя от по-знаещите и по-можещите. Вече споменах, че попаднах на опитен човек, от когото уча много. Задачите, които се изпълняват тук, са много по-различни и мащабни, от тези, които се изпълняваха в Афганистан. Двата конфликта са напълно различни. В Афганистан нямаше артилерия, дронове и т.н. В никакъв случай Афганистан не е за подценяване, но там талибаните използваха преди всичко партизански тактики, което е и логично, защото срещу тях беше американската армия.

– Каква е твоята мотивация да защитаваш Украйна?

– Моето мнение най-вероятно няма да съвпадне с мнението на други хора. Според мен Русия със сегашното си управление е заплаха за световния мир. В никакъв случай, искам да подчертая дебело, аз не съм привърженик на Запада, американофил, ястреб, либерал и още куп други определения, които се прикачат на хората, неподкрепящи Русия. Не съм поддръжник нито на Запада, нито на Изтока. Мечтая си България да бъде истински независима, както от САЩ, така и от Русия. Да бъде фактор, какъвто е била през Средновековието. За съжаление знам, че това не може да стане. Аз съм българин и ще си остана такъв. Определено присъствието ми тук е най-вече заради случващото се в България, където смятам, че Русия все още има силно деструктивно влияние, пагубно за нашата Родина. Биейки се за Украйна, искам да държа Русия по-далеч от България. Знам, че това е непосилно за сам човек, но просто се опитвам да изпълня дълга си. Простете, но аз не вярвам на днешната пропаганда: че България я има благодарение на Русия. И че не може да обичаш България, без да обичаш Русия и задължително трябва да лазиш по земята за благодарност. В днешно време много митове за ролята на Русия в историята на България са развенчани от историците. Темата е дълга и не е обект на това интервю.

– Какво е отношението ти към украинските мъже, които не воюват?

– Не искам да съдя и да обвинявам никого. Първоначално, когато дойдох в Украйна в един град, където трябваше да изчаквам, бях настанен на място, което много приличаше на арест. Условията бяха мизерни. Аз, разбира се, не бях ограничаван в свободното си движение навън. В това помещение полицията довеждаше принудително хора, които са били получили призовки за армията, но умишлено не са се били явили. Видях лицата им. Видях страха в очите им, което в никакъв случай не е срамно. Страхът присъства винаги. Както и при мен. Ако някой ви каже, че не го е страх да се бие във война, значи или никога преди това не се е бил, или ви лъже. Всеки сам решава за себе си дали е готов, или не. Не мога да обвиня никого, че се страхува за живота си. Сигурен съм, че ако не дай си Боже в България настане война, също ще има хора, които няма да искат да се бият за Родината си… за съжаление.