Младите българи и някои от старите, нямат представа и не се интересуват, защо…

Младите българи и някои от старите, нямат представа и не се интересуват, защото умишлено им е спестено!
На първата снимка е нанка серкеджиева, шумкарка от отряд „Антон Иванов“ с псевдоним Витка, стига до чин генерал след преврата на 09.09.1944 г., висш комунистически номенклатурен кадър. Образованието ѝ се свежда до партийни и ДС-КГБ школи у нас и в СССР.
Жената на втората снимка се казва София Томова. Убита е от нанка серкеджиева и нейния бъдещ съпруг георги серкеджиев – Пашката, също шумкар. Съучастници в убийството на София са и останалите шумкари антонивановци.
През август 1944 година шумкарските главорези от „Антон Иванов“ започват серия нападения над мандри, кошари, складове, работилници в Пазарджишко. Избиват десетки хора. Техни жертви става и София и съпругът ѝ. Шумкарите нападат кошарата им, която се намира извън село Равногор. София Томова е била бременна в шестия месец. Пашката и бъдещата му жена нанка подлагат на изключителна жестокост бременната София. Гаврят се с нея, режат парчета месо от тялото ѝ още докато е жива, Пашката дори запушва устата ѝ, за да не вика, с парче месо, отрязано от крака ѝ. Накрая шумкарските садисти режат и гърдите ѝ. По-късно по тялото на изтезаваната София са преброени 33 пробождания с нож.
Изследователят проф. Тодор Балкански е положил неимоверен труд след 1990 година, за да документира зверствата на шумкарите в Пазарджишко. През 2008 година издава книгата „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“. Описани са десетки случаи на убийства, садизъм и мародерства от страна на „народните синове и дъщери“. Шумкарската жестокост и преди Деветосептемврийския преврат, и след него е потопила в кръв цяла България. „Колегите“ на антонивановци от другите шумкарски отряди са били абсолютно същите главорези.
Иван Колев