Оруел през 1945 г. за „пацифизма“ на западната интелигенция:

Оруел през 1945 г. за „пацифизма“ на западната интелигенция:
„Има определени „пацифисти“ интелектуалци, чийто истински, макар и не признат мотив, изглежда е омразата към западната демокрация и възхищението от тоталитаризма. При внимателно разглеждане на техните писания се забелязва, че те по никакъв начин не изразяват безпристрастно неодобрение [към воюващите от всяка страна], а насочват своите обвинения към Великобритания и Съединените щати.
Освен това, те не осъждат насилието като такова, а единствено насилието, използвано за защита на западните държави. Например, на руснаците, за разлика от британците, не се укорява, че се защитават със сила […]. По същия начин не се твърди, че индийците трябва да се откажат от насилието в борбата си срещу британската колонизация.
Пацифистката литература изобилства от двусмислени забележки, които, ако бъдат взети буквално, предполагат, че политици от типа на Хитлер са за предпочитане пред тези от типа на Чърчил, и че насилието може би е прощаемо, ако е достатъчно жестоко. […] Като цяло е трудно да не си помислим, че пацифизмът на част от интелектуалците не е тайно вдъхновен от възхищение към силата и победоносната жестокост.“