17.12.1944 г. – Пристигат поредни указания за „народния“ „съд“.

17.12.1944 г. – Пристигат поредни указания за „народния“ „съд“.
От къде идват?
– От Москва.
Кой ги праща?
– съветският гражданин Георги Димитров. Той сам е избрал да стане чужд /съветски/ гражданин и даже сам е сменил името си на Михайлович. По всички български закони в страната ни НЕ е НИКАКЪВ, няма право да се меси в управлението на страната, камо ли да дава УКАЗАНИЯ за правоприлагане. Освен това, тези инструкции даже не са само негови. Защото преди това, стриктно съгласува или дори само получава готови указания от властващите в Москва.
Кой получава тези инструкции?
– Трайчо Костов. Той е само ръководител на партия. НЕ е член на правителството. Не е свързан и със съдебната система, освен като ЗАКОННО осъден от БЪЛГАРСКИ СЪД, но преждевременно освободен, на 7.09.1944 г. Този после ги връчва на главния обвинител в този „съд“ Георги Петров, за да обоснове основните пунктове на обвинителната си реч. Само дни преди това, на 13.12. е изготвен и отразен в печата обвинителният акт. Изготвен е от нарочна комисия, също определена незаконно, от ЕДНА ПАРТИЯ, от ЦК на БРП (к) на Т. Костов.
Как се пращат инструкциите?
– С тайни и шифровани радиограми. В тях Георги Димитров е с псевдоним „Дед“, /руски „дядо“/, а Трайчо Костов е „Спиридонов“.
Какви са основните акценти в тези указания?
Изисква се процесът да се използва за:
1. политическа, идеологическа и пропагандна кампания. Цели се:
– преиначаване на историческата истина за продължаващата война, като се НАБЛЕГНЕ на „освободителната мисия на СССР“.
– българското общество да възприема окупацията от чуждата за … освобождение.
– да се поставят на заден план съюзниците на Москва, като се наблегне единствено на ролята Червена армия, че сама се е противопоставила на „немско-фашисткия империализъм”
2. вменяване на вина на последното ДЕМОКРАТИЧНО ИЗБРАНО българско правителство. Това не е случайно защото голямата част от обществото в страната е наясно, че:
– обявяването на войната от Съветския съюз е безпричинното. България през цялото време е била в дипломатически отношения с Москва, независимо от изпращаните от СССР терористични отряди на нейна територия и осъществени нападения по въздух. България не е изпратила своя войска срещу Червената армия.
– навлизането на чуждите войски и окупацията се посреща негативно. Освен многото своеволия, кражби, насилия и произвол, българите помнят поведението на германската армия в страната и сравнението е в нейна полза.
– Преди преврата страната се управлява от демократично правителство Константин Муравиев от БЗНС, който комунистите обявяват да свой съюзник. На 5 септември то е взело решение да обяви война на Германия и по негово настояване е започнало изтегляне на германските военни части от България. То е освободило тези като Трайчо Костов. Това правителство не следва да се квалифицира като „фашистко“ и няма основание неговите членове да бъдат арестувани и съдени.
3. да се преиначи истината за ролята на СССР и комунистите в началото на ТАЗИ война. Цели се:
– да се забравят договорите на СССР с нацистка Германия, агресията на двете страни към други държави, набеждаването и заплахите към западните страни.
– Затова изобилно се използват нови клишета, като се набляга на термина „фашистки“, независимо, че партията на Хитлер е СОЦИАЛИСТИЧЕСКА, смяна на датата на начало на войната и дори на на името ѝ с „отечествена“.
– Ролята и ориентацията на комунистите. Димитров СПЕЦИАЛНО предупреждава в обвинението да се внимава много с факта за съветското предложение за пакт от 26 ноември 1940 г. С него България ТОГАВА се насърчава да ВЛЕЗЕ в Тристранния пакт. Препоръчва се неговият текст да не се цитира изцяло и се обяснява, че с приемането му България би попречила на разпространението на войната, защото „по това време СССР е невоюваща страна“. Невоюваща ли? Това е съвсем НАГЛО, но типично по съветски и комунистически. Българите ЗНАЯТ, че година преди това предложение, Съветският съюз е нападнал в гръб Полша, а тогава воюва с Финландия също обект на съветска агресия, за което дори е ИЗКЛЮЧЕН от Обществото на народите.
4. съветва се процесите да бъдат мащабни и продължителни. Мотивира се, че съветската окупация и осъщественият преврат дават широките политически възможности за репресии срещу „фашисти“ в следващите години..
Може ли съд, да работи не по законите, а по указания?
– Комунистическата практика показма, че може, но това нито е законно, нито справедливо.
Тези указания логично пораждат въпроси за този „народен“ „съд“:
– КАК да е народен, след като е организиран от ЕДНА партия?
– НЕ Е ли международен, след като „съди“ по указания от чужбина?
– Как да е на българския народ, след като указанията идват от чужд окупатор, СССР?
– Съд ли е, след като „съди“ по обвинителен акт скалъпен набързо от комисия назначената от партия, ЦК на БРП (к)?
– Съд ли е, след като процедурата и присъдите са указани ПРЕДВАРИТЕЛНО?
Отговори:
– Съд означава НЕЗАВИСИМОСТ, безпристрастност и ОБЕКТИВНОСТ.
– НЕ е съд и НЕ Е народен.
– Разправа за унищожаване на българския елит е, маскирана за да заблуждава, както всичко съветско и комунистическо.
Уви, дори в днешно време, се намират хора, дори „журналисти“, които не само оправдават този съд, но дори апелират за такъв съд сега. Дали е случайно, че и един такъв си е скменил името, също като Сталин, Ленин и порусчилият се Георги Димитров, на името на една река в Русия?
/на снимката, този журналист тази година, 2023г./ бе изправен пред законен български съд, да дава обяснения за своя апел „народния“ „съд“ да се възобнови пак/. See less