Ирано-китайско-руската ос се разпада — The Atlantic

Когато Израел, а след това и Съединените щати нанесоха удари по Иран този месец, отговорът от Китай и Русия беше изненадващо приглушен. Последните събития в Иран показаха, че антиамериканизмът може да обедини този съюз само до известна степен.
В по-спокойни времена Китай, подобно на Русия, е щастлив да използва Иран като таран срещу САЩ и техните съюзници. Но когато напрежението ескалира във военна конфронтация и глобалната стабилност е заложена на карта, подкрепата за Иран изглежда на Пекин много по-малко мъдра инвестиция, отколкото поддържането на собствените му икономически и дипломатически отношения със Запада.
Умереният отговор на Китай е не само удар за Иран; той може също така да подсказва, че толкова рекламираното „безгранично“ партньорство между Си и Путин може да не е толкова силно, колкото Москва и Пекин твърдят.
Отговорът на Пекин на тежкото положение на Иран трябва да даде на Запада предпазлив оптимизъм. Ако Тръмп най-накрая се научи да прави разлика между агресор и жертва – или поне осъзнае, че Путин го манипулира – американският президент може сериозно да подкрепи Украйна, без да се притеснява, че Китай ще разшири помощта си за Русия.
Докато Иран и Русия продължават да доставят евтин петрол и да антагонизират Запада и неговите съюзници, те обслужват интересите на Китай. Но засега, поне, Пекин е малко вероятно да подкрепи който и да е от предполагаемите си партньори, ако те застрашават интересите на Китай по отношение на стабилността или широките му и ползотворни отношения със Запада.