Хитлер е тествал международната общност, искал е да види могат ли да намерят…
Хитлер е тествал международната общност, искал е да види могат ли да намерят почва неговите планове за агресия. Отговорът е „никакъв“. Френски войски са за кратко вдигнати по тревога, но не е последвала заповед те да напуснат казармите. Ремилитаризацията на Рейнската област се е случила с неподозирана лекота. А реакцията на Запада е била бутафория. В показанията си пред Нюрнбергския процес генерал Хайнц Гудериан свидетелства: „Ако вие, французите, се бяхте намесили в Рейнската област през 1936 г., ние щяхме да загубим и падането на Хитлер би било неизбежно“. Ала водеща е била идеята да се опази и без това „крехкия мир“. Не че Хитлер е бил силен, Европа е била слаба.
Да ви напомня нещо това? Например тестът „Крим“ от 18 март 2014 г.? Още от средата на февруари Путин свика противоконституционни „проруски референдуми“ в Крим. Имаше множество публикации в западната преса, че руски специални части напускат подразделенията си и че цивилни „вежливи човечета“ проникват в Крим. След което Путин обяви, че Крим се е присъединил към Русия и заяви, че ще „защитава правата на руснаците навсякъде“. Защото „Крим винаги е бил руски“, както някога Хитлер бе обявил същото за съдбата на Рейнланд или на Судетите, обявявайки, че „усилията да се подобрят отношенията и да се установи траен мир се отхвърлят единствено от Запада“.
Спомняте ли си какво още говореше Путин през 2014 г.: Не вярвайте на тези, които ви плашат с Русия, които крещят, че след Крим ще последват и други региони. Ние не искаме разделянето на Украйна, на нас това не ни е нужно. Нима?
А каква беше международната реакция? Наистина имаше дипломатическо осъждане на анексирането на Крим, както и съответните общи декларации на възмущение. Но когато германският министър на финансите Волфганг Шойбле публично си позволи да сравни действията на Русия в Крим със съответните действия на Хитлер по завземането на Судетите, Москва остро протестира и германският канцлер Ангела Меркел, както и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер бързо се разграничиха от тази историческа аналогия.
А пък преди тези събития беше Мюнхенската реч на Путин (10 февруари 2008 г.), на която той не скри намеренията си за агресия в отговор на разширяването на НАТО в Източна Европа.
И пак тогава на Украйна и Грузия бе отказан статута на страни кандидат-членки за НАТО. Защото Русия не трябвало да бъде „дразнена“, а газопроводът „Северен поток“ бил далеч по-важен. След четири месеца Путин нападна Грузия под претекст да защити рускоезичното население на Осетия и Абхазия. И пак под същия предлог през следващите шест години нападна Украйна първо в Крим, а после в Донбас.
Така историческите паралели отново се натрапват. През 1938 г. по същия начин Хитлер извършва аншлуса на Австрия. На канцлера Шушниг е даден ултиматум да излезе в оставка и неговото място да заеме ръководителят на пронацистката партия Зайс-Инкварт
Нито Великобритания, нито Франция се застъпват за Австрия, за да не дразнят Хитлер, и армията на фюрера влиза там като на парад. Така територията на Райха се увеличава с 10%, нараства нейната военно-промишлена сила.
По същия начин се извършва и анексирането на Судетската област от Хитлер. През февруари 1938 г. Хитлер се обръща към Райхстага (както Путин към Думата) с искането да се вземат мерки срещу „ужасяващите условия на живот на немските ни събратя в Чехословакия“. Напрежението нараства. Чехословакия обявява частична мобилизация, на всеки е ясно какво се подготвя и какво следва. Лидерът на партията на судетските немци Конрад Хейнлайн открито преговаря с Хитлер.
Ненаучените исторически уроци винаги струват скъпо. Днес виждаме как част от европейските лидери, спомняйки си уроците от Мюнхен 1938 г., макар и хаотично, но все пак търсят изход от „съглашенския синдром“, от „несправедливия мир“, който Тръмп и преговорният му екип се опитват да наложат на всяка цена.
Но докато го търсят, може би не е зле да си спомнят едни горчиви исторически думи. Произнесъл ги е не друг, а Уинстън Чърчил в реч пред Камарата на общините (5 октомври 1938 г.), веднага след „мюнхенското предателство“:
Ние претърпяхме поражение, тъй като не се подготвихме за война, и последиците от това поражение дълго ще се усещат… Цялото предишно равновесие на силите в Европа се оказа непоправимо нарушено… Но не мислете, че това е краят. Това е само отправната точка. Това е първата стъпка, първата глътка, първото усещане за горчивина, което остава в устата ни от горчивата чашата, която предстои да изпием изцяло.
