Русия умело използва инициативите на екипа на Тръмп, превръщайки дискусията за спиране на агресията срещу Украйна в преговори за преструктуриране на цялостната европейска сигурност. Чрез включването на Европа в този пазарлък екипът на Кушнер легитимира исканията на Кремъл и принуждава европейските държави да защитават собствения си отбранителен капацитет, вместо преговорите да се фокусират върху прекратяване на руската инвазия.

Същевременно Москва няма намерение да спира войната незабавно. Сергей Лавров настоява първо да се определят параметрите на новата система за сигурност и едва след това да се договаря мир, отхвърляйки разполагането на европейски мироопазващи сили. За Кремъл продължаващите въздушни удари и зимният натиск са инструмент за извличане на отстъпки, като дори евентуално изтегляне на Украйна от Донбас се разглежда само като предварително условие за прекратяване на огъня, а не като крайна точка.

Крайната цел на Русия отдавна надхвърля Украйна и цели преформатиране на континенталния ред. Вдъхновена от исканията си от 2021 г. за връщане на НАТО към границите от 1997 г. и премахване на американската военна инфраструктура, Москва цели излаз към нова евразийска система за сигурност, в която да притежава решаващ глас и право на вето върху отбранителните мерки на Запада.

От своя страна, Вашингтон е склонно да приеме част от тези условия поради промяна в собствените си стратегически приоритети. Стратегията за национална отбрана на САЩ от 2026 г. третира Русия като управляема заплаха и прехвърля конвенционалната отбрана върху европейците, за да пренасочи американски ресурси към възпирането на Китай и защитата на собствената си територия. Въпреки че в Конгреса съществува двупартийна съпротива, подкрепата на Тръмп е достатъчна, за да привикне съюзниците с идеята, че тяхната сигурност е обект на договаряне.

Най-опасният сценарий за Запада е комбинацията от слаби гаранции за Украйна и съществени ограничения върху европейската отбрана. Натискът за намаляване на финансовите разходи на САЩ и постепенното вдигане на санкциите отслабват трансатлантическите съюзи, компрометират доверието във Вашингтон и тласкат европейските правителства към самостоятелни сделки, оставяйки ги по-уязвими пред руската заплаха.