Кадри като от апокалиптичен филм, смачкани до неузнаваемост ламарини, десетки ранени и помрачени човешки съдби. Това е суровата и болезнена реалност от масовите верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ в района на Ямбол (при 289-ия и 294-ия километър), където сблъсъкът на 86 превозни средства отне живота на 12 души, а десетки други останаха затиснати в капана на мъглата.

Веднага след трагедията започна традиционното за българската действителност прехвърляне на отговорност. Обществото и експертите обаче задават един единствен логичен и пронизващ въпрос: Къде бяха държавните институции, когато мъглата вече беше факт часове преди трагедията?

Бездействието на АПИ и МВР: Престъпна пасивност пред стихията

Гъстата мъгла не се появи внезапно за секунди. Метеорологичните условия и реязко влошената видимост са били налице часове преди фаталните удари на магистралата. Въпреки това на терена липсваше най-важното – адекватна държавна реакция.

Най-близкият знак с променливо съдържание (VMS) в посока Бургас е при км 275 (детелината за Сливен), цели 14 км ПРЕДИ мястото на удара, а в посока София: при км 320, т.е. 22 км преди него. Там се намира и най-близката пътна метеостанция на АПИ. Нито едно от тези съоръжения не е предупредило водачите, че след минути влизат в участък с близка до нулева видимост. Разполагаме и със сведения, че преди катастрофата на тел. 112 са подавани сигнали за ограничена видимост в участъка. В АПИ Ситуационният център НЕ Е ПРОМЕНИЛ съобщенията на знаците. Цената я платихме в човешки живот!

Отговорните органи от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и МВР за пореден път демонстрираха управленски и организационен паралич:

• Нямаше извънредни патрули на Пътна полиция с включени светлинни сигнализации, които да ограничат скоростта или да принудят водачите да образуват колони при повишено внимание.
• Нямаше временни предупредителни знаци, светлоотразителни прегради или мобилни табла, които да светят и да крещят за опасност пред нищо неподозращите шофьори, влизащи с висока скорост в мъгливия участък.

Вместо превантивни мерки, институциите отново избраха позицията на пасивни наблюдатели, чакащи най-лошото да се случи, за да излязат след това с клиширани декларации за „несъобразена с условията скорост“.

Иронията на хартия: Обещанията на АПИ от 2019 г.

Най-горчивият привкус в тази трагедия идва от архивните документи. Още през 2019 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ помпозно обявиха амбициозен план за модернизация на същото това трасе:

„На АМ „Тракия“ ще бъдат монтирани 40 бр. електронни информационни табели (Variable message signs), по 20 бр. във всяка посока. Чрез тях шофьорите в реално време ще се информират за възникнало събитие на пътя, което е бърза, надеждна и високотехнологична възможност за своевременно уведомяване на шофьорите за актуалната пътната обстановка, въведените ограничения и алтернативните маршрути.“

Думи, изляти на хартия, за да звучат добре пред медиите и европейските партньори. Когато обаче дойде моментът тези системи да спасят човешки животи – при появата на гъста мъгла и критична пътна обстановка – се оказа, че технологиите или липсват, или бездействат. Шофьорите остават оставени сами на себе си в участъци без никаква предварителна светлинна индикация или ранно предупреждение.

Как се работи в нормалните държави?

В държавите, които все пак заслужават да се нарекат държави, а не просто географски територии, подходът към безопасността на магистралите е фундаментално различен:

1. Инфраструктура с мисъл за хората: Изградени са постоянни интелигентни транспортни системи (ИТС) с работещи сензори за мъгла, автоматични ограничения на скоростта на светещи матрични табла и централизирано управление. В страни като Германия (Autobahn), Франция, Австрия или Нидерландия автомагистралите са оборудвани с плътна мрежа от сензори и комуникационни канали, които работят в реално време:
2. Метеорологични станционни мрежи и сензори за мъгла: По протежението на трасетата са разположени специализирани оптични и лазерни сензори (видимостeри), които непрекъснато измерват хоризонталната видимост в метри, температурата на асфалта (за риск от черен лед), влажността и скоростта на вятъра.
3. Индукционни контури и радарни детектори: Вградените в асфалта сензори и над пътните платна микровълнови радиолокатори засичат средната скорост на потока, плътността на трасето и наличието на спряли или движещи се с ниска скорост автомобили.
4. Автоматизирани алгоритми за ранно предупреждение: Когато сензорите за мъгла отчетат спад на видимостта под критичен праг (например под 100 или 50 метра), системата не чака човешка намеса. Тя автоматично генерира аларма в Регионалния център за управление на движението и може самостоятелно да активира защитни протоколи.
5. Активен държавен контрол: Институциите, отговарящи за пътищата и транспорта, разполагат с постоянни патрули, които следят трафика в реално време и реагират при първите признаци на опасно време, преди да се е стигнало до катастрофа.
6. Самокритичност вместо оправдания: Там също има лоши шофьори и там също стават инцидентни ситуации, но преди държавата да посочи с пръст гражданите, управниците се замислят какво те самите са пропуснали да направят, за да предотвратят трагедията, и си търсят отговорността.

Трагедията на АМ „Тракия“ с 12-те жертви не е просто „нещастен случай на пътя“ или каприз на природата. Тя е огледало на институционалната безотговорност, липсата на превенция и несвършената работа на тези, които получават заплати от данъците на същите тези шофьори, за да гарантират сигурността им.

Докато АПИ и МВР продължават да бъдат реактивни вместо проактивни, докато обещанията за дигитализация и безопасност остават само по архивни съобщения от минали години, асфалтът на българските магистрали ще продължава да бъде заливан с кръв. А отговорните за това бездействие ще продължават да се скриват зад удобното мълчание.

Снимки, получени от Тол системата няколко часа ПРЕДИ злополучната катастрофа: