Разгледайте внимателно тези кадри – те остават запечатани в съзнанието завинаги. Те носят същата болка като разрушенията в Бахмут, Мариупол и Покровск, и като ужаса в масовите гробове в Буча. Погледнете лицата на родителите, загубили най-ценното си, и се запитайте: какъв е този „мир“, за който някои призовават чрез териториални отстъпки и разбиране към агресора? Мир върху детски гробове ли?

Русия отдавна се е превърнала в държава терорист, чиято цел не е мирът, а пълната капитулация и заличаване на украинския език, култура и идентичност. Тази имперска политика не започва през 2022 или 2014 година – нейните корени се простират през Голодомора, сталинските депортации и насилствената русификация. Най-тревожното е, че дори днес в България има публични фигури, които повтарят кремълската пропаганда и настояват жертвата да отстъпи.

Илюзия е да вярваме, че агресията може да бъде спряна с дипломатически разговори или празни декларации. Единственият път към траен мир е силата:

• Осигуряване на цялото необходимо оръжие и ПВО системи за Украйна.
• Затягане на санкциите и прекъсване на финансовите потоци към руската военна машина.
• Използване на замразените руски активи за възстановяване на страната.
• Търсене на съдебна отговорност за всички военни престъпници, включително ръководството в Кремъл.

Зад сухите геополитически анализи стоят човешки съдби. България няма лукса да бъде безучастна – не само заради историческите български общности в Таврия под окупация, но и защото капитулацията пред руския империализм днес застрашава сигурността на цяла Европа утре. Мълчанието сега означава да предадем бъдещето на децата си.