За младото поколение си струва да се припомни един от най-мрачните епизоди от деветдесетте години. На 11 август 1995 г. на Софийския околовръстен път се разиграва тежка трагедия, при която камион с военнослужещи се запалва и петнадесет млади войници изгарят живи. Вместо тази почерняща вест да оглави централната емисия на БНТ, тогавашният шеф на новините Илияна Йотова нарежда репортажът да бъде изместен назад. Първа новина за вечерта става кадър с премиера Жан Виденов, който играе хоро на фолклорен събор. Този безскрупулен старт бележи началото на нейното изкачване към върховете на властта и оставя трайно петно в телевизионната история като „кървавото хоро“.
Началото в телевизията, партийният произход и премълчаните факти
Зад гърба на днешния държавен ръководител стои професионална биография, пълна с въпросителни и спестени детайли. Йотова влиза в нюзрума на БНТ през лятото на 1992 г., въпреки че в официалните си документи посочва 1990 г., като периодът на нейния учителски стаж е умишлено спестен – странно решение за политик, който днес се представя за защитник на българската просвета и кирилица. Още от времето на следването си в Софийския университет тя е била член на БКП – факт, който тогава остава скрит за колегите ѝ, но обяснява по-нататъшното ѝ кариерно позициониране. Влизането ѝ в телевизията става с помощта на роднински връзки в редакциите. От репортер с ресор БСП и Народното събрание тя бързо се издига до водещ на централната емисия, а по времето на кабинета „Виденов“ – до шеф на Новините. Във видеоархивите същевременно липсват нейни авторски разследвания, критични материали или документални филми, като цялата ѝ дейност се изчерпва с отразяване на прояви по червените килими на Парламента и официални пътувания в чужбина, включително с Хачо Бояджиев в Китай и Виетнам.
Механизмът на цензурата и авторитарното управление в „По света и у нас“
Управлението на Йотова в новинарския блок на БНТ се помни от нейните колеги с въвеждането на строга цензура и бюрократичен натиск. Вместо да се събира информация от терен и от източници, репортерите са принуждавани да прекарват целия си работен ден в нюзрума под прекия ѝ надзор. Текстове и анкети по чувствителни теми като отношенията с Македония са подлагани на редакционна цензура, за да съответстват на партийната линия на столетницата. Най-яркият израз на тези методи е прекрояването на трагедията с изгорелите войници, чийто двуминутен репортаж е съкратен до четиридесет секунди и изпратен на десето място в емисията, за да освободи място за триминутен материал с играещия хоро Виденов след спешни консултации с партийни шефове. При започването на масовите протести по време на „Виденовата зима“ новинарският екип отново е подложен на натиск да омаловажава недоволството и да спестява мащаба на блокадите.
Мостът към „Позитано“ 20 и политическият възход през прехода
С падането на правителството на БСП и идването на СДС на власт Йотова е свалена от ръководното си място в БНТ, но това бележи началото на нейната същинска партийна кариера. По покана на ключови фигури от столетницата тя оглавява пресцентъра и пиара на БСП, превръщайки се за едно десетилетие в едно от основните остриета на партията. От 2000 г. е член на Националния съвет на БСП, а впоследствие се издига до Изпълнителното бюро на партията. Избрана е за народен представител в четисесетото Народно събрание по времето на Тройната коалиция, след което изкарва близо десет години като евродепутат от групата на социалистите в Европейския парламент. Нейният политически път достига връх с избирането ѝ за вицепрезидент на Република България за два поредни мандата в тандем с Румен Радев с мандата на БСП.
Неизпълнени обещания зад патриотичната риторика и равносметката на амбицията
Въпреки че Йотова редовно парадира с грижа за българите зад граница, на практика резултатите от нейните инициативи остават минимални. Ярък пример е посещението ѝ през май 2017 г. по повод стогодишнината от погрома в Босилеградско, където тя прави едва протоколна едночасова визита в българския център и бързо се връща в страната, докато паметната плоча с имената на избитите българи продължава да стои заключена и неизложена. От ранното членство в БКП през студентските години, през партийната цензура в БНТ и десетилетното ръководство на пресцентъра на БСП, до Брюксел и вицепрезидентския пост, биографията ѝ разкрива портрет на политик, изграден от безгранична амбиция за власт и дългогодишен опит в манипулирането на информацията.