Това засяга пряко и България, тъй като страната присъедини към НАТО през 2004 г. и връщане към конфигурацията от 1997 г. означава лишаване от съюзнически войски, отбранителна инфраструктура и гаранции за колективна сигурност. В резултат на това България би останала силно уязвима и изолирана в Черноморския регион, попадайки отново под прякото геополитическо влияние и натиск на Москва.

Президентът на Русия Владимир Путин вижда в преговорите за прекратяване на войната в Украйна възможност да принуди НАТО да се откаже от разширяването си на изток и да се върне към границите от 1997 година. За да постигне това, Кремъл предлага да бъдат включени представители на Европа в мирния процес, пише The Telegraph, позовавайки се на източници в дипломатическите ведомства на западните страни. По-рано помощникът на президента на Русия по външната политика Юрий Ушаков предложи включването на европейците в преговорите за Украйна. Той заяви, че Европейският съюз и НАТО започват да подхождат по-сериозно към предложенията на Русия, а позицията на Европа относно мира между Москва и Киев има „ключов характер“. Но, както обясняват източниците на The Telegraph, зад това всъщност се крие старата цел на Кремъл да постигне отстъпки от НАТО – връщане на съюза към границите от 1997 година или поне изтегляне на войските и въоръженията от петте държави-членки на НАТО, граничещи с Русия: Латвия, Литва, Полша, Финландия и Естония. Западните дипломати категорично не са готови да правят отстъпки на руската страна по този въпрос. В същото време източниците на The Telegraph са убедени, че максималното отстъпление на НАТО на запад все още остава един от ключовите условия за Путин за прекратяване на войната в Украйна. Вторият пункт, който те посочват, е лишаването на Киев от фактически суверенитет. Тази позиция прави малко вероятен реален успех на обявените за ноември технически преговори в Абу Даби между представители на Вашингтон, Киев и Москва. С искането „оттегляне на цялата военна инфраструктура на НАТО на позициите от 1997 година“ Москва се обърна към алианса през декември 2021 година, малко преди инвазията в Украйна. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков тогава настоя НАТО „да събере монатките“ и обвини съюза, че се стреми да „отблъсне“ Русия и да „превърне страната в подчинена“. Искането за „границите от 1997 година“ предполага изтегляне на войските и въоръженията на НАТО от поне половината държави-членки – 16 от 32-те действащи държави-членки. Освен Швеция и Финландия, това включва три бивши съветски републики (Латвия, Литва, Естония), шест държави от бившия Варшавски договор (България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Чехия), четири държави от разпадналата се Югославия (Северна Македония, Словения, Хърватия и Черна гора) и Албания.