Руските действия в Черно море целят пълно блокиране на търговския трафик, за което не са необходими масирани атаки — нарастващият риск и страхът на корабособствениците са напълно достатъчни да парализират българските пристанища.Последиците от това вече са факт. Впредвид уверенията от земеделското министерство отпреди малко повече от седмица, че опасност за зърнения износ няма, днес реалността е друга: поне 7 търговски съда отказаха да акостират във Варна, за да товарят българска пшеница и слънчоглед. Тази продукция остава заседнала в складовете, излагайки родните производители на сериозен риск от финансови загуби.

С годишно производство от около 7 милиона тона пшеница, България разчита изключително много на портовете във Варна и Бургас за износа на над 5 милиона тона от тях. Алтернативни маршрути с такъв капацитет няма. Именно това са преките икономически последици за страната ни от войната в Украйна.

В отговор на тази заплаха бе предложена инициативата „Черноморски щит“. Тя предвижда съвместни действия с Румъния и Турция, разширен радарен и авиационен контрол, засилено разузнаване и системи срещу дронове, за да се гарантира сигурността на търговското корабоплаване. Последвалата молба за подкрепа към НАТО е важна първоначална стъпка, но са необходими още последователни действия.