История за силата на един баща сред пепелището на войната

Запознайте се с Васил Васиута – 53-годишен мъж от Лвовска област в Украйна. Той има девет деца. Трима от синовете му заминават за фронта. Един от тях загива.

Полша се намира само на 10 километра от дома му. Фронтовата линия е на 1300 километра. И все пак преди десет години Васил се записва като доброволец във Въоръжените сили на Украйна.

В крайна сметка и тримата му синове се борят рамо до рамо с него.

През февруари 2022 г. 20-годишният му син Дмитро загива край Николаев. Отнема почти месец, за да открият тялото му. Накрая е опознат по татуировката си.

От тримата братя, отишли на война, Дмитро е убит, Иван е уволнен от армията след раняване, а Мариан все още се бие в Донбас.

Когато Мариан научава, че брат му е загинал, веднага се обажда на баща си.

Васил отговаря само с една-единствена дума:

— Разбрано.

След като губи сина си, самият Васил е ранен. Ръката му още не е зараснала, загубил е чувствителност в три от пръстите си, а коляното все още го боли. И все пак той продължава неуморно да настоява да се върне на фронта.

„Ето така изглежда истинският кураж за мен. Когато Дмитро беше убит, баща ми не се предаде. Седмица по-късно самият той беше ранен, но продължи да се бие“, споделя синът му.

С години Васил изпраща едно и също съобщение на синовете си, докато са на фронта:

„Синко, как си? Просто ми изпращай по един плюс във Viber.“

Запитан какво е чувство да имаш трима синове на войната, той дава кратък и прост отговор:

„Тежко. Много е тежко.“

Раняванията и влошеното му здраве в крайна сметка го принуждават да напусне фронта. Завръща се у дома и в момента работи като горски закрилник.

Мислите му обаче са останали там.

Всеки ден той изминава по 20 километра пеша из гората – може би в опит да заглуши болката, която носи в себе си.

В родното му село Черневе 90 от общо 800 жители служат в армията. Петима са загинали. Един е в неизвестност.

А Васил продължава да върви низ гората, мислейки за синовете си.

Живеейки с загуба, която никога не може да бъде върната, и с болка, която никога не отминава.