Из записите на космонавта Алексей Леонов:

„Руската космонавтика е комедия на ужасите. Астронавтът, който успя да излезе в открития космос за първи път в човешката история, не можa да се върне по нормалният начин обратно.
Аз се носех свободно в края на 5-метрово въже над планетата и когато дойде време да се върна, се оказа , че костюмът ми се е надул и не може да премине през вратата. За да мога да вляза в космическият модул трябваше да се намали налягането в костюма ми до 0, 27 бара. Чудно е как не загубих съзнание. Успях да вляза в кораба, като наруших грубо инструкциите – главата напред, а не с краката. Промъкнах се с помощта на моят колега. Едва дишах, но дойде следващата изненада – автоматичната система за връщане на Земята е повредена. Отново за първи път в човешката история корабът трябваше да бъде върнат на планетата ръчно. И тогава дойде проблемът, на новия кораб Sunrise – 2 единственият илюминатор беше в горната част на пилотската кабина от където се виждаха само звездите. Запалиш ли двигателя погрешно – вместо да се върнеш, летиш още по-далеч и оставаш там завинаги.
Пропълзяхме през пилотската кабина, гледайки от различни ъгли в самотния илюминатор, мъчейки се да установим къде е Голямата мечка и къде Земята? / поне имахме опита на Колумб все пак/ Най- накрая запалихме двигателя. Вероятно звучи смешно, но отново за първи път в човешката история хора управляваха функциониращ ракетен двигател, ускорението на който нямаше търпение да ни превърне в тортия. За всички остана мистерията къде ще ни отведе тази маневра. Почти не си спомням спускането. Събудих се, и изскочих от модула възможно най- бързо. Бяхме се приземили някъде в тундрата зад полярният кръг около пояса. Студ – минус 30 градуса.
Корабът разполагаше с животоспасяващо оборудване – куки за риболов, средство за възпиране на акули, единичен ТТ пистолет и т.н Но студът не смяташе така. Свалихме костюмите си от които се изляха по пет литра пот, запалихме огън, увихме се старателно и започнахме да чакаме, периодично изпращайки SOS сигнал за бедствие
– Текстът беше кратък – какво толкова можехме да напишем?
-„Ние сме съветски космонавти, които се намират на шибано място, зле ни е… “
Този сигнал явно беше засечен само от коледните съветски елхи. В крайна сметка SOS е прихванат в Бон. Германците се обаждат в Кремъл. Нашите не повярвали. По това време единственото нещо, което Центърът за контрол на полетите знаеше за изчезналите астронавти, че са кацнали някъде в Русия. По телевизията бе съобщено, че астронавтите са кацнали благополучно и почиват в санаториума. Паузата между това послание и появата на самите астронавти на екрана беше доста голяма.
Не издържал, Брежнев се обадил на Королев и попитал какво по дяволите… Королев отговорил : „Моята работа е да пускам космонавти, вашата е да информирате. “ Ти бързаш, не аз. “
Най- накрая един от хеликоптерите забелязва огън и двама нещастни астронавти близо до него. Мястото беше невъзможно хеликоптера да се приземи. Група скиори тръгнаха пеша да разчистят обекта с брадви.
Подаръци паднаха от небето – топли дрехи и кутии коняк. Всички дрехи висяха по дърветата, коняка се разбиваше.
Астронавтите се мотаеха наоколо и си прекарваха „щастливо“ времето. „