Ще отида дори по-далеч: колкото повече икономическият и военният капацитет на…
Ще отида дори по-далеч: колкото повече икономическият и военният капацитет на Кремъл да продължава войната се приближава до критична точка на пречупване, толкова „по-твърди и по-твърди“ ще стават неговите „искания“ — въпреки че реалността на бойното поле не му дава абсолютно никаква причина да перчи гърди и да се тупа победителски по тях.
Човек би си помислил, че през година X от войната силите му вече не прекарват месеци в блъскане на главите си в стената за руините на украински села, а са осъществили поне триумфален десант в Рейкявик и са започнали танкова офанзива към Ла Манш.
Изтощената им икономика ще се срива пред очите им, точно както през 1991 г., неспособна да издържи смазващото бреме на войната. И все пак те ще продължат да въртят заканително очи, да отправят грандиозни заплахи, да размахват юмруци и да изискват Аляска като условие за „отстраняване на първопричините за конфликта“.
Това е тяхната логика. Това правят те. Това е тактиката на притиснат в ъгъла плъх: използване на сплашване, за да ви накарат да се предадете, без да мислите точно къде самите те са се оказали безпомощни.
Те знаят отлично какво работи добре и че, година след година, Западът упорито отказва да се отърси от дълбоко внедрения си, парализиращ страх от кремълското перчене.
