Le Monde: Брюксел наблюдава Радев отблизо, но без тревога

Френският вестник Le Monde публикува анализ, разглеждащ това, което описва като все по-двусмислен подход на министър-председателя Румен Радев към външната политика, по-специално по отношение на войната на Русия срещу Украйна. Според изданието, европейските институции следят отблизо дипломатическия курс на София, въпреки че в публикацията се посочва, че на този етап в Брюксел няма широко разпространено безпокойство.

Позовавайки се на свои източници, Le Monde пише, че „Радев е под наблюдение от Брюксел, но никой не е истински притеснен“. В анализа се твърди, че българският премиер често изпраща противоречиви сигнали с риторика, която е склонна да бъде по-благосклонна към Русия, особено когато се обръща към онази част от българското общество, която вестникът описва като имаща проруски възгледи. В същото време авторите твърдят, че Радев отчита силната зависимост на България от Европейския съюз и затова е малко вероятно да се стреми към фундаментално скъсване с Брюксел.
Публикувана под заглавие „Все по-двусмислената дипломация на България спрямо Украйна“, статията отбелязва, че на 14 юли Радев е обявил, че България ще напусне „Коалицията на желаещите“, въпреки че продължава да подкрепя европейските мерки за помощ за Киев. Вестникът представя това като пример за противоречиви послания от страна на българското правителство.
Анализът акцентира и върху посещението на Радев във Франция по време на честванията на Деня на Бастилията. Според *Le Monde*, на 13 юли той е присъствал на официална вечеря в Елисейския дворец заедно с представители на страни, подкрепящи Украйна, само за да обяви на следващия ден в Париж, че България ще се оттегли от коалицията. Вестникът описва тази последователност от събития като „сериозна липса на учтивост“ към френската дипломация. Отбелязва се, че по-късно български гвардейци са взели участие във военния парад за Деня на Бастилията на Шанз-Елизе заедно с войски от около 30 държави, докато Радев е обяснил тяхното участие със силните двустранни отношения между България и Франция.
По-нататък в статията се посочва, че след като е станал министър-председател, Радев е декларирал, че България повече няма да предоставя военна помощ на Украйна. Авторите обаче изтъкват, че България е продължила да доставя помощ в рамките на възможностите си от 2022 г. насам и отбелязват, че българските производители в отбранителния сектор продължават търговското си сътрудничество с Украйна.
Le Monde обръща внимание и на това, което описва като близки отношения на Радев с унгарския премиер Виктор Орбан, като добавя, че в качеството си на ръководител на правителството той вече има значително влияние върху външната политика на България. Вестникът се позовава и на позицията на България по време на обсъжданията на 21-вия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия, като отбелязва, че София е възразила срещу санкции, засягащи руския патриарх Кирил и няколко руски бизнесмени с интереси в България. Макар да признава, че България не е била единствената страна, изразила възражения, изданието твърди, че тя най-категорично е защитила изваждането на патриарха от санкционния списък.
Друг момент, подчертан в анализа, е отсъствието на Радев от срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“ в Киев на 15 юли – събитие, на което присъства дори сръбският президент Александър Вучич. Вестникът представя това като още един знак за предпазливата дипломатическа позиция на България.
Въпреки че прави сравнения с Унгария, Le Monde заключава, че настоящата външна политика на България не е толкова конфронтационна спрямо ЕС, колкото тази на Будапеща. Вместо това се твърди, че позицията на София прилича повече на тази на страни като Чехия и Словакия, които запазват по-резервиран подход към инициативи като „Коалицията на желаещите“.
В крайна сметка статията завършва с извода, че европейските институции следят развитието на събитията, но не смятат, че има вероятност България да оспори по-широката стратегическа посока на ЕС. Според вестника, „въпреки че той обича да апелира към националистическите и проруските настроения сред някои българи, той знае, че страната му остава твърде зависима от ЕС, за да мисли за реално скъсване“.