Имиджови щети за България след заявките за спиране на оръжието за Украйна

Думите на военния министър Димитър Стоянов „Спираме оръжието за Украйна“, последвани от изказването на премиера Румен Радев, че страната ни спира да дава въоръжение от армията и търпи „социално-икономически щети“, предизвикаха сериозен отзвук в Европа. Вместо яснота обаче, тези позиции внесоха несигурност относно геополитическата ориентация на България.
Пред DW бившият външен министър **Надежда Нейнски** предупреди, че подобни безотговорни изказвания нанасят сериозни щети върху международния имидж на страната.
### Спира ли наистина износът?
Краткият отговор е **не**. Позицията на управляващите засяга единствено въоръжението с „отпаднала необходимост“ от складовете на армията, но не и мащабния частен износ.
* **Икономически отпечатък:** Военната индустрия формира около **4% от БВП на България**. Оръжейните заводи работят на пълни обороти, осигуряват висока заетост и по-високи заплати (например в Подбалкана), като изнасят продукция за Украйна предимно през посредници.
* **Финансови компенсации:** Бившият военен министър проф. Тодор Тагарев пояснява, че информацията за продадените оръжия от складовете е класифицирана, но само по линия на компенсации от съюзници България е получила **350 милиона лева**.
### Реални щети или пропуснати ползи?
Експертите не намират икономическа логика в твърденията на премиера за „социално-икономически щети“ от войната:
> „Помощта от България никога не е била безвъзмездна. 13-те пакета доставки са компенсирани от специален фонд на ЕС. Помощта за Украйна не намалява способността на българската армия, а я увеличава, защото заменяме старо оръжие срещу ново.“
> — *Надежда Нейнски*
>
С решението да се преустанови този механизъм обаче, страната губи възможността да реинвестира допълнителни средства в модернизацията на армията си, смята проф. Тагарев. Според него официалните изказвания са насочени по-скоро за вътрешна употреба пред специфичен електорат.
### Илюзията за „дипломатическо решение“
Призивите на българското правителство за дипломация изглеждат недалновидни на фона на факта, че Украйна (чрез писмо на Володимир Зеленски) предложи директни преговори, но Владимир Путин категорично ги отказа, заявявайки, че конфликтът ще се реши на бойното поле.
В същото време българската позиция е критикувана като вяла по отношение на защитата на нашите сънародници в чужбина — включително при липсата на реакция за забраната на българския език в окупираните от Русия територии. Нейнски обобщава, че само една авторитетна и уважавана държава може ефективно да защитава интересите на своите общности зад граница.

Източник: Дойче Веле