„Не исках да ставам пешка на режима“: Говори Павел Таланкин, носител на „Оска…
„Не исках да ставам пешка на режима“: Говори Павел Таланкин, носител на „Оскар“ за филма „Г-н Никой срещу Путин“
След като пропагандата навлиза в класните стаи, той започва тайно да документира случващото се, разкривайки как войната прониква в училищата
Той е млад учител в малко руско градче. Същото училище, в което е учил като дете. След нахлуването на Русия в Украйна,обаче, всичко се променя. Пропагандата навлиза в класните стаи, а Павел или Паша, както всички го наричат, започва тайно да документира случващото се, разкривайки как войната прониква в училищния живот. Тази година филмът „Г-н Никой срещу Путин“, разказващ за неговата лична битка срещу войната, спечели „Оскар“ за документално кино – Павел Таланкин.
Учител, който превръща собственото си училище в хроника на една война – това е историята на Павел Таланкин, млад педагог от малко руско градче в Челябинска област.
Павел признава, че първоначално училището е изглеждало напълно нормално: „Обикновено руско училище, което приема патриотичен поток след началото на войната“. Но постепенно, по думите му, всичко започва да се променя: „В един момент се оказва, че това достига почти всяко семейство, почти всяко дете“.
Той говори откровено за навлизането на войната в живота на учениците: „Братя и сестри отиват на фронта, наскоро завършили ученици също. Има момчета, които се върнаха у дома в цинкови ковчези… на 19 години“.
Една от най-силните части в интервюто е неговият коментар за пропагандата в училищата: „ Обичам работата си, но не искам да ставам пешка на режима“.
Той описва система, в която училището се превръща в инструмент: „И сега в училище има такива часове – военна пропаганда, която те призовава да отидеш и да умреш“. По думите му дори учебните програми се променят: „Изчезват важни предмети, например обществознание – правото вече не се изучава“.
Павел разказва и за масовото напускане на преподаватели: „През 2023 година напуснаха 193 000 учители“. Част от тях, казва той, не са си тръгнали заради заплати, а заради морален отказ: „Защото не можеха да се занимават с пропаганда в руското училище. Мога да покажа на света пропастта, в която всички ние се плъзгаме. Това е идеалното прикритие“, споделя режисьорът.
След като започва да документира всичко тайно, той осъзнава, че рискът е реален: „Има репресивни закони – човек може да бъде вкаран в затвора“. Разказва и за конкретни случаи – хора, осъдени за антивоенни листовки и плакати.
Павел разкрива, че решението му да напусне Русия е било ключово за бъдещето на филма: „Или трябваше да спра и да замълча, или да направя филма и да разкажа какво се случва“. По думите му международните продуценти не са могли да гарантират безопасността му.
Днес той живее извън Русия, а за родината си говори с болка и критичност: „България направи големи стъпки към демокрация и свобода, а в някои региони на Русия е катастрофа“.
Една от най-личните теми остава семейството му. За майка си казва: „Мама прави всичко възможно, мисля, че тя се гордее с мен“. А за бившите си ученици добавя: „Те се тревожеха за мен повече, отколкото аз за себе си“
