Администрацията на президента Тръмп изглежда не планира официално изтегляне н…
Администрацията на президента Тръмп изглежда не планира официално изтегляне на САЩ от НАТО, тъй като подобен ход би срещнал силна съпротива от страна на Конгреса, Пентагона, съюзниците и редица републиканци. Вместо това тя постепенно намалява американското присъствие в областта на сигурността в Европа.
Последните решения сочат към трайна тенденция. Пентагонът отмени ротацията на около 4000 американски военнослужещи в Полша. По-рано САЩ обявиха съкращения на присъствието си в Германия. Вашингтон преразгледа и плановете си за разполагане на някои системи с голям обсег в Европа, включително крилати ракети „Томахоук“ (Tomahawk) и хиперзвукови оръжия.
Намаляват се конкретни елементи от американското присъствие в областта на сигурността: скоростта на разполагане на сили, логистиката, предноото позициониране на оръжия, ударните възможности и предвидимостта на отговора на САЩ при криза. Формално НАТО остава, но увереността в автоматичния характер на американската подкрепа отслабва.
Администрацията на Тръмп обяснява това като „преразпределение на тежестта“. Съединените щати вече не желаят да носят основното бреме при конвенционалните сили едновременно в Европа, Азия и Близкия изток. Китай се превърна в основен стратегически приоритет за президента Тръмп, докато сигурността на Израел остава безусловен стратегически интерес.
Така настоящата политика все повече прилича не на изолационизъм, а на избирателно съкращаване (selective retrenchment) – селективно намаляване на американските ангажименти там, където Вашингтон сметне за добре.
‼️ Последиците от тази политика са в полза на Русия дори без каквото и да било формално „сближаване“. За Кремъл не е задължително НАТО да се разпадне. Достатъчно е сред съюзниците да се появят съмнения относно ефективността и надеждността на Алианса.
Европа вече реагира: Полша рязко увеличава военните си разходи, Германия ускорява превъоръжаването си, а Франция настоява за стратегическа автономия. Тук обаче има проблем с времето. Съединените щати могат да намалят участието си бързо. Европа изгражда капацитет бавно. Именно това разминаване във времето в момента създава основния стратегически риск за европейската сигурност.
